Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Странната идея на Ренър продължаваше да измъчва Санди и по време на следващата вахта. Обикновено инженерите не дежуреха на мостика, но неговите техници тъкмо бяха направили цялостен ремонт на животоподдържащите системи там и той искаше да ги провери.
Както винаги, хората му се бяха справили отлично. Синклер доволно седна на командното кресло и се загледа в екрана на интеркома. Каналът, по който показваха сламкарите, имаше огромна популярност сред екипажа. Интересът се поделяше между голямата извънземна в каютата на Кроуфорд и малките. Голямата току-що беше свършила работата си по лампата и сега от тавана струеше червеникава, по-разсеяна светлина. В момента съществото режеше около един квадратен метър от леглото на главния артилерист, за да си освободи място за действие.
Санди се възхищаваше на сръчността й. „Нека учените си спорят — помисли си той. — Тя определено е разумна.“
По Канал 2 показваха малките. Хората проявяваха към тях още по-голямо любопитство и забелязал вниманието, с което всички наблюдават сламкарчетата, Синклер иронично се усмихна. После екранът привлече погледа му и той внезапно се наведе напред. Съществата се съвкупяваха.
— Изключете това! — нареди главният инженер. Сержантът свързочник неохотно се подчини. Секунди по-късно на мостика се появи Ренър.
— Какво му стана на интеркома, Санди? — попита той.
— Нищо му няма — сковано отвърна Синклер.
— А, и тук е същото. Канал две не работи.
— Да, господин Ренър. Не работи по моя заповед.
Главният астрогатор се ухили.
— И кой според теб ще възрази срещу, хм, програмата?
— Човече, на този кораб няма да показваме мръсни картинки — при това на борда има капелан! Да не споменавам за дамата.
Въпросната дама също гледаше Канал 2 и когато го изключиха, остави вилицата си и напусна столовата. После се затича, без да обръща внимание на смаяните погледи наоколо. Когато стигна в лабораторията, се беше запъхтяла. Малките извънземни продължаваха недискретните си занимания. Тя застана до клетката и известно време ги наблюдава. След това, без да се обръща конкретно към никого, каза:
— Когато ги преглеждахме, и двете бяха женски.
Никой не й отговори.
— Променят пола си! — възкликна Сали. — Обзалагам се, че се дължи на бременността. Как мислите, доктор Хорват?
— Струва ми се вероятно — бавно отвърна министърът. — Всъщност… почти съм сигурен, че онова отгоре беше майката на новороденото. — Той почти заекваше. И се бе изчервил.
— О, Боже! — промълви момичето.
Едва сега осъзнаваше как изглежда. Почти всички култури в сектора отвъд Въглищния чувал се характеризираха с изключителна свенливост…
А тя, имперската дама, бързаше да види как две извънземни правят любов, така да се каже.
Искаше й се да извика, да обясни. „Това е важно! Тази промяна на пола сигурно се отнася за всички сламкари. Тя оказва въздействие върху начина им на живот, върху психиката и историята им. Това показва, че малките бързо стават самостоятелни… Дали новороденото вече е отбито, или «майката», сега мъжкар, продължава да отделя мляко дори след промяната на пола? Това се отразява върху всичко в сламкарите, върху всичко. Затова бързах толкова…“
Вместо това Сали припряно си тръгна.
20. Нощна вахта
Колкото и да бе чудно, в юнкерския кубрик цареше тишина. Откакто тримата младши лейтенанти се бяха пренесли при шестимата юнкери, тук обикновено се вдигаше врява до небето. Потър облекчено въздъхна, когато видя, че всички други освен Уитбред спят. Въпреки глупавите си шеги, Джонатан беше един от малкото му приятели на борда на „Макартър“.
— Как е астрономията? — тихо попита Уитбред, който лежеше в хамака си. — Моля те, Гавин, подай ми кутия бира.
Потър взе и за себе си.
— Там долу е истинска лудница, Джонатан. Мислех, че когато открият обитаемия свят, ще стане по-нормално, но не е.
— Хм. Локализирането на планети е нещо обичайно във флота — отвърна Уитбред.
— Във флота може да е обичайно, но това е първото ми пътуване в дълбокия космос. Докато обсъждат нови теории, които са ми абсолютно непонятни, те ме карат да върша повечето работа. Предполагам, ще кажеш, че ми е от полза.
— Разбира се.
— Много ти благодаря. — Потър отпи от бирата си.
— Какво научихте досега?
— Доста неща. Има една луна, нали знаеш, така че нямахме проблем да изчислим масата. Гравитацията на повърхността е около нула цяло осемдесет и седем от стандартната.