Прашинка в Божието око

— Виждате ли? Вътрешно ядро, използвано за задвижване. Можем да се досетим какво има вътре: ядреният двигател и камерата за преработка на въздуха и водата за екипажа. Смятаме, че този отсек се изстрелва с линеен ускорител.

— Ами пръстените?

— Вероятно са надуваеми горивни резервоари. Както виждате, в момента някои са празни. Може да ги използват като жилищно пространство. Други несъмнено са били изхвърлени.

— Аха. — Докато Род разглеждаше силуета, Хорват внимателно го наблюдаваше. — Докторе, тези резервоари не може да са били на кораба, когато е потеглял — каза капитанът накрая.

— Точно така. Били са изстреляни към ядрото. Тъй като не са носили пътници, ускорението им може да е било много по-голямо.

— В линеен ускорител ли? Резервоарите не изглеждат метални.

— Да, не изглеждат.

— Горивото трябва да е водород, нали? Тогава как са ги изстреляли?

— Хм… не знаем. — Хорват пак се поколеба. — Може да е имало метално ядро, което също да са изхвърлили.

— Добре. Благодаря ви.

След кратък размисъл Род пусна снимките по интеркома. По него течеше почти всяка нова информация — използваха го като библиотека, развлекателен център и комуникатор. В промеждутъците между вахтите и дори по време на битка по един от каналите показваха записи на забавни програми, шахматни шампионати или спорт.

Естествено, извънземният кораб беше основната тема за разговори в каюткомпанията.

— В ония кухи понички има някакви сенки — заяви Синклер. — И се движат.

— Пътници. Или мебели — отвърна Ренър. — С други думи, поне първите четири отсека се използват като жилищно пространство. Което означава, че сламкарите може да са много.

— Особено — с влизането си прибави Род, — ако се нуждаят от толкова малко пространство като в миньорския кораб. Седнете, господа. Продължавайте. — Той даде знак на стюарда да му донесе кафе.

— По един за всеки на борда на „Макартър“ — каза Ренър. — Добре, че имаме толкова много свободно място, нали?

Блейн потръпна. Синклер изглеждаше така, като че ли следващото спортно предаване по интеркома може да е боксов мач между главния инженер и главния астрогатор…

— Какво мислиш за идеята на Хорват, Санди? — попита Ренър. — Теорията за изстрелването на горивните балони с метално ядро не ми се струва много вероятна. Не е ли по-логично резервоарите да са с метални обвивки? Освен…

— Да? — окуражи го Синклер. Кевин мълчеше.

— Какво искахте да кажете, Ренър? — попита Блейн.

— Няма значение, господин капитан. Глупава идея.

— Изплюйте камъчето, Ренър.

Макар и отскоро във флота, главният астрогатор започваше да разпознава заповедите.

— Слушам. Дойде ми наум, че при определена температура и налягане водородът става метал… Но това изисква условия като в ядрото на газов гигант.

— Ренър, нали не смяташ…

— Не, разбира се, че не, господин капитан. Просто ми хрумна.