По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Вече ми се повдига от всичко това, Декстър. Има закони против преследването на хора.
— Едва ли може да се каже, че те преследвам, Виктория. Миналата нощ не знаех, че ще бъдеш в „Роустабаут”. А тази вечер ме поканиха.
— Очевидно се налага да бъда малко по-ясна. Не те харесвам и занапред дори не желая да разговарям с теб.
— Позволи ми да отбележа, че двамата не се познаваме достатъчно добре, за да не ме харесваш. Знаеш ли, ако престанеш да се страхуваш толкова от създалата се ситуация, разрешението на нашия проблем би било много по-лесно.
— Да се страхувам? От задръстеняк като теб? Не се ласкай.
— Ако не се страхуваше, щеше да изгаряш от нетърпение да говориш с мен, за да намерим някакво решение.
Той беше прав, но тя никога нямаше да го признае.
— Няма какво да се решава. Аз не искам да се омъжвам за теб! Не мога да се изразя по-ясно.
Той вдигна отново поглед към небето, сетне наклони глава, като че ли искаше да види звездите от по-различен ъгъл. Тори неволно забеляза чистите изсечени линии на профила му. Имаше широко чело, добре оформен нос и уста, която можеше да се определи като опасно чувствена. Изненадващото откритие и спокойното му лице, контрастиращо с обърканите й емоции, окончателно я вбесиха.
— Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ти сам си скалъпил цялата тази история. Ти ме желаеш, но знаеш, че няма да погледна отново прашасал смотаняк и компютърен маниак като теб, затова си измислил целия този план, а после си убедил баща си да ти помогне да го осъществиш.
— Наистина ли го вярваш? – Той изглеждаше леко учуден.
— Дяволски си прав, вярвам го.
— Очарователно.
Декстър се отправи към една от отоманките и Тори се улови, че оглежда раменете му под смачканата риза. Не бяха много широки, но доста мускулести.
Той се обърна и тя изпита странното усещане, че може да чете мислите й.
— Всъщност идеята беше на твоя баща.
— Да бе – изсумтя подигравателно Тори.
Декстър пъхна ръце в джобовете, изпъвайки плата на панталона върху стегнатия си плосък корем.
— Обратно на това, което, изглежда, мислиш, никак не ми е трудно да си намеря женска компания. – Седна на отоманката и протегна крака. – Колкото до баща ми… – За миг й се стори, че очите му развеселено блеснаха, ала това не бе възможно, тъй като той не притежаваше чувство за хумор. – Ако трябва да съм напълно откровен, той далеч не е очарован от теб. Но много желае сливането, а баща ти му даде съвсем ясно да разбере, че това е единственият начин да се съгласи.
Тори едва не се задави от възмущение.
— Лъжеш! Наистина ли смяташ, че ще повярвам, че този идиотски план е идея на баща ми?
Отново странният блясък в очите му. Ако на негово място беше някой друг, Тори би се заклела, че той й се присмива.
— Очевидно баща ти няма търпение да се отърве от теб.
Искаше й се да го стисне за гърлото, също като снощи, но бе
толкова вцепенена от потресаващото разкритие, че не можеше да помръдне. Как можеше той дори да допусне, че нейният баща стои зад целия този отвратителен заговор? Беше дело на неговия баща! Нямаше друг начин.
— Ако двамата с брат ти бяхте проявили желание да говорите с мен миналата вечер – подхвана той тихо, – бих могъл да ви обясня.
Сърцето й биеше толкова силно, че Тори едва се удържаше да не притисне ръце към гърдите си, за да му попречи да изхвръкне.
— Татко никога по своя воля не би предложил нещо толкова ужасно. Не проумявам защо лъжеш. Достатъчно е само да го попитам и ще разбера.
— Надявам се да го направиш. Ще се убедиш, че Уорън е този, който шантажира, а аз съм откупът. Ако баща ми иска сливането, трябва да ме принесе в жертва.
— Откуп! – Зад клепачите й избухнаха заслепяващи искри. – Чуй ме, тъпако! Женитбата ти с мен ще е най-хубавото, което може да се случи в жалкото ти съществуване!
Той я изгледа замислено.
— Доста спорно твърдение. Вярно е, че си много красива, но в същото време си прекалено вироглава и трудно поносима жена.
Тори се опитваше да преглътне факта, че Декстър О’Конър – най-големият кретен в Уайнет – може да не я иска.
— Не съм!
— Имаш два неуспешни брака – припомни й той. – И цялото ти семейство е сбъркано. Ругаеш като хамалин. Сигурен съм, че можеш да ме победиш във всеки спорт. Освен това пушиш, което ненавиждам, макар да разбирам, че това е признак на ниското ти самоуважение. – Замълча, а после гласът му прозвуча странно нежно. – А и изглежда, не можеш да имаш деца.
Тори се сви, сякаш я бяха ударили.