По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Негодник. – Гласът й прозвуча болезнено напрегнат. – Кой ти го каза?
Той стана, тръгна към нея и спря на няколко крачки от нея.
— Уайнет е малък град.
— Махай се от тук.
— Не се опитвам да те нараня. – Декстър говореше с нежност, приличаща по-скоро на съжаление. – Но не обичам недомлъвките и затова смятам, че е редно да ти кажа, че много искам да имам деца.
Сълзи запариха в очите й, но тя нямаше да им позволи да рукнат.
— В такъв случай е добре, че няма да се ожениш за мен, защото аз съм безплодна като Сахара, кучи сине!
— Не това ми каза баща ти. Той твърди, че няма медицинска причина да не забременееш. Шелби смята, че тялото ти просто чака да се появи подходящият мъж. Звучи невероятно, но кой знае?
— Те са обсъждали това с теб? – Думите едва излизаха от стегнатото й пресъхнало гърло.
— Стана дума.
Тори се почувства толкова подло предадена, че изгуби дар слово. Някога Шелби беше най-добрата й приятелка. Колкото до баща й… от години той беше единственото безопасно и тихо пристанище в живота й. И тогава Шелби го съблазни и изтика Тори на заден план. Сега баща й искаше дъщеря му да изчезне от ежедневието му, за да може да се отдаде изцяло на новото си семейство. Каква ирония, че Кени, злият инквизитор в детството й, сега се бе превърнал в единствения човек, на когото можеше да разчита.
Но гордостта взе връх и тя вирна глава.
— За някой, който е толкова отвратен от идеята да се ожени за мен, ти, изглежда, доста си разпитвал.
— Не съм казал, че съм отвратен. Всъщност някога бях много хлътнал по теб.
Признанието му й подейства като успокояващ балсам на отворена рана. Напълно достатъчно да се окопити и свие устни в подигравателна гримаса.
— Брей, каква новина!
— Това е най-странното нещо – усмихна се Декстър. – Аз не обичам насилието, но откакто вчера Тед подхвърли, че имаш нужда някой здравата да те напляска, постоянно си представям как лежиш по корем в скута ми.
Сякаш огън пламна в кръвта й. Това никак не й хареса, затова само процеди ехидно:
— Облечена ли съм?
Той като че ли се замисли.
— Полата ти е преметната върху главата. Бикините ти са увити около глезените.
Огънят се разгоря още по-буйно и тя осъзна, че най-големият смотаняк в Уайнет току-що я бе възбудил. Почувства се объркана и замаяна. Трябваше да бъде възмутена, а вместо това се разтапяше. В същото време не можеше да позволи той да разбере, че я бе победил.
— И в крайна сметка какво решаваш, Декс? Искаш ли да се ожениш за мен, или не?
— Не съм сигурен. Вероятно не. От една страна, съществува това привличане. От друга страна, не понасям начина, по който баща ти ме манипулира.
— Най-после сме на едно мнение.
— Да, ами аз можех да ти го кажа още в началото, ако не бе решила да подходиш към ситуацията емоционално, вместо логично.
— Добре, господин Логичния, какво е твоето решение?
— Много е просто. Точно това се опитвах да ти кажа миналата вечер. Имаме нужда да прекараме известно време заедно. Никой от нас не може да убеди баща ти да се откаже от замисъла си, ако дори не направим усилие да видим дали можем да се разберем.
— И как ще се разберем, след като нямаме нищо общо?
— Забравяш сексуалното привличане.
— Ти си този със сексуалното привличане. Аз те смятам за досаден задръстеняк.
Той вдигна ръката си и се втренчи в нея.
— Това е най-невероятното нещо – дланта направо ме сърби. Никога не съм си представял, че ще изпитам желание да напляскам жена.
Отново я побиха възбуждащи тръпки. Може би Декс не беше такъв скучен мухльо, за какъвто го мислеше.
— Да бе, нужна ти е цялата защита на „Далас Каубойс”*, за да се справиш с тази задача.
[* Един от най-силните отбори по американски футбол. – Б. пр.]
— Аз съм по-силен, отколкото изглеждам, Виктория.
— Ще спреш ли да ме наричаш така!
— А ти ще спреш ли да пушиш?
— Не!
— Много добре… Виктория.
Нещо в нея се прекърши и тя се хвърли към него. Не можа да се обуздае. Той беше толкова самодоволен, толкова високомерен и снизходителен, че й се искаше да размаже лицето му, но се задоволи да го блъсне с все сила към стената.
За нещастие, чак когато дланите й се удариха в гърдите му и той не помръдна, Тори осъзна, че няма да се справи толкова лесно с него. Той улови китките й. Тя се взря в сивите му очи, изпъстрени със зелени точици, и изпита смущаващото усещане, че той надзърта зад цялата й старателно изградена защитна преграда. Мисълта я парализира.
Когато се окопити, младата жена усети, че Декстър всеки миг ще я целуне. Повечето от мъжете искаха да направят точно това, което не бе изненадващо. Устните му докоснаха бузата й. Тя вдигна уста към неговата.