Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Изгледа с ярост мрака наоколо и прошепна:
— Който и да си, кучи сине, ще ми паднеш.
И запълзя по покрива на храма.
Ключалката на кутията с накити се оказа съвсем проста. Десет минути след като се озова в стаята, Крокъс я беше опразнил. Малкото богатство — накити от злато, скъпоценни камъни и перли — вече кротуваше в кесийката, вързана за колана му.
Той приклекна до масичката и опипа последния си трофей. „Това ще го задържа.“ Трофеят представляваше небесносин копринен тюрбан със златни пискюли, явно предназначен за предстоящото празненство. Той пъхна тюрбана под мишница и се надигна. Погледът му се плъзна към леглото и той се приближи до него.
Ситната мрежа скриваше очертанията на фигурата, полузаровена под меките завивки. Още една стъпка и той се озова до края на завесата-мрежа. От кръста нагоре момичето беше голо. Червенина изби по бузите на крадеца, но той не извърна очи. „Кралице на сънищата, колко е красива!“ На седемнайсет години Крокъс беше видял достатъчно курви и танцьорки, за да не се разтреперва пред женски прелести, но въпреки това погледът му се задържа. После той се отдръпна с гримаса и пристъпи към вратата на терасата. Миг по-късно се озова навън. Вдиша дълбоко хладния нощен въздух. В пелената от мрак горе няколкото звезди светеха достатъчно ярко, за да разкъсат мътилката на облаците. Не облаци, а пушек, понесъл се над езерото от север. Мълвата за падането на Пейл под ботуша на империята Малазан беше на езиците на всички от два дни.
„А ние сме следващите.“
Чичо му беше казал, че Съветът напоследък трескаво продължава да обявява неутралитет в отчаяните си усилия да отдели града от вече унищожения съюз на Свободните градове. Но малазанците, изглежда, не ги слушаха. „А и защо да ги слушат? — беше попитал чичо Мамът. — Армията на Даруджистан е само жалка шепа синчета на благородници, които не правят нищо друго, освен да обикалят по Курварската улица, стиснали бляскавите си мечове…“
Крокъс се качи на покрива и застъпва безшумно по плочките. Пред него имаше друга сграда, плоският й покрив бе на по-малко от шест стъпки. Крадецът се спря на ръба, погледна към уличката на трийсет стъпки надолу — приличаше на локва от мрак, после скочи на другия покрив.
Вляво от него се издигаше грубият силует на кулата на камбанарията на храма на К’рул, възлест като костелив юмрук, забит в нощното небе. Крокъс посегна към кесията на колана си и опипа с пръсти възела. Остана доволен, че е стегната добре, провери и тюрбана, напъхан под колана. Всичко беше наред. Тръгна безшумно по покрива. Чудесна нощ, наистина. Крокъс се усмихна.
Тало Крафар отвори очи. Огледа се, замаян и объркан. Къде се намираше? Защо се чувстваше толкова слаб? Споменът се върна и от устните му се изтръгна стон. Беше му причерняло и се беше облегнал тук, на този мраморен стълб. Но какво го беше събудило? Убиецът огледа покривите долу. Ето там! Някаква фигура се движеше по плоския покрив на една от сградите, няма и на петдесет стъпки от него.
„Сега, кучи сине. Сега!“ Той вдигна арбалета си и опря единия си лакът в колоната до себе си. Вече беше заредил оръжието си, макар да не помнеше, че го е правил. От това разстояние нямаше начин да не улучи. След секунди преследвачът му щеше да е труп. Тало оголи зъби и се прицели внимателно.
Крокъс беше стигнал до средата на покрива и едната му ръка опипваше меката коприна на тюрбана, сгънат до сърцето му, когато една монета издрънча в краката му. Той инстинктивно се наведе и я хвана. Нещо изсъска във въздуха точно над главата му, той погледна сепнато нагоре и веднага залегна, чул трясъка на строшена керамична плоча на двайсет стъпки от себе си.
Изстена, внезапно осъзнал с какво се е разминал, и запълзя да се скрие. Ръката му автоматично прибра монетата под колана.
Тало изруга. Не вярваше на очите си. Сниши арбалета и зяпна надолу към фигурата объркан — и инстинктът му за дебнеща опасност го предупреди отново. Той се извърна рязко и видя застаналата пред него с вдигнати ръце, загърната в плащ фигура. После ръцете се смъкнаха рязко надолу и две дълги ками се забиха в гърдите му. Убиецът изпъшка за последен път и издъхна.
До ушите на Крокъс достигна стържещ звук и той рязко се извърна към камбанарията. Някаква черна фигура между колоните се преви на две, прекатури се от ръба и тупна на петнайсет стъпки от него. Миг след това до нея издрънча арбалет. Крокъс погледна нагоре и зърна между колоните силует — два дълги ножа блестяха в ръцете му. Фигурата сякаш го гледаше.