Лунните градини

Крокъс се надигна уморено и се огледа.

В другия край на стръмния покрив изпука плоча. Крокъс се извърна рязко и видя втурналия се към него убиец. Само един поглед към двете блеснали ками, и крадецът скочи към ръба на покрива и се метна в тъмното.

Отсрещната сграда беше много далече, но Крокъс беше избрал мястото си за отдих на позната територия. Докато пропадаше в сенките, протегна ръце и зашари с пръсти във въздуха. Телта го закачи под лактите, дланите му се плъзнаха отчаяно, сграбчиха я и той увисна на двайсет стъпки над уличката.

Макар повечето простори, изпънати над градските улички, да бяха тънки конопени въженца, на които не можеше да се разчита, имаше опънати и телове. Поставени от крадци още отпреди поколения, те бяха здраво вързани за стените. Денем Маймунският път, както го наричаха крадците, не изглеждаше по-различно от всеки друг простор, окичен с прани ризи и долни дрехи. След залез-слънце обаче идваше времето за същинското му предназначение.

С ожулени и парещи длани Крокъс започна да се придвижва по телта към отсрещната стена. Погледна боязливо нагоре и замръзна. На ръба на покрива пред него стоеше втори ловец и грижливо се прицелваше с тежък древен арбалет.

Крокъс се пусна. Металната стрела избръмча точно над главата му. Зад него и долу изтрещя прозорец. Падането му бе прекъснато от първия от няколкото простора, който оплете крайниците му и го залюля, преди да се скъса. Сякаш след цяла вечност разкъсващи кокалите тласъци и плющене на въжета и телове, режещи през дрехите му и протриващи кожата му, той най-после успя да скочи на каменната настилка на улицата, залитна и падна. Главата му се удари в близката стена.

Зашеметен, Крокъс се надигна. Погледна нагоре. Колкото и замъглен да беше погледът му от болка, успя да види фигурата, спускаща се сякаш в забавено движение точно над него. Очите на крадеца се разшириха. „Магьосничество!“

Обърна се и закуцука по уличката. Стигна до ъгъла, забърза по Широката улица и отново свърна в друга странична уличка. Щом се озова в сянката й, спря и подаде предпазливо глава, за да надникне. Една стрела изсвистя и се заби в тухлата до лицето му. Той отскочи назад, обърна се и побягна.

Чу над себе си плясък на разперен плащ. В бедрото го жегна пареща болка и го накара да залитне. Друга стрела изсвистя покрай рамото му и издрънча по камъните. Болката мина толкова бързо, колкото се появи, и той продължи да тича. В края на задънената уличка се виждаше осветеният вход на жилищна сграда. Една старица седеше на каменните стъпала и пуфкаше лула. Очите й светнаха, щом видя приближаващия се крадец. Крокъс профуча покрай нея нагоре по стъпалата, а тя изтупа лулата си в подметката на обувката си. По камъните се разхвърчаха искри.

Крокъс бутна вратата и скочи вътре. Спря се за миг. Пред него се изпъваше тесен, слабо осветен коридор, в дъното имаше стълбище, отрупано с деца. Той затича по коридора. Откъм завесите на вратите от двете страни на коридора се носеше какофония от шумове: хорска крамола, бебешки рев, тракане на тенджери и тигани.