Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Точно така, господине. Може да се каже, че отговарям за тях, тъй като съм главен агент. Но всъщност не е точно така, ако разбирате какво се опитвам да ви кажа.
— След като всъщност не отговаряш за агентите, Монахан, кой тогава отговаря?
В първия момент агентът му се стори учуден, след това отвърна:
— Вие, господин посланик.
Макгрори си помисли: „Копелето гадно! Той тъп ли е, или просто се прави на тъп?“
След това продължи с разпита.
— А специален агент Юнг за кого работи?
— Докато беше тук, работеше за вас, господине.
— Не за държавния секретар, така ли?
— Ако проследим веригата на командване, може и така да се каже — отвърна Монахан. — Досега не се бях замислял. Той работеше за вас, а вие работите за държавния секретар, нали следите мисълта ми? В този смисъл може да се каже, че работи и за държавния секретар.
Сеньора Обрегон надникна в кабинета.
— Господин Хауъл е тук, господин посланик.
Макгрори си каза: „Напълно безсмислено е да продължавам с тази работа“.
Обърна се към агента.
— Монахан, трябва незабавно да се срещна с господин Пауъл. Да си на мое разположение.
— Добре, господине.
— Сеньора Обрегон, поканете господин Хауъл — нареди Макгрори.
— Много интересно — отбеляза културният аташе Робърт Хауъл и върна съобщението на Макгрори. — Интересно, какво ли означава всичко това?
— Надявах се ти да ми кажеш — засече го Макгрори.
— Мога само да предполагам. Тъстът на господин Мастърсън е пенсиониран посланик. В Буенос Айрес чухме, че имал проблеми със сърцето, може би затова секретар Кохън…
— Питам как така Юнг се оказва в екипа на секретаря? — прекъсна го Макгрори.
— Господин посланик, вие така и не сте споменавали този факт пред мен. Аз си мислех, че Юнг е поредният агент на ФБР.
— Нямах представа, че е в екипа на държавния секретар, Робърт — призна Макгрори.
— Наистина ли? Става още по-интересно. Какво ли е правил тук, след като дори вие нямате представа? Какво казва Монахан?
Макгрори не отговори на въпроса.
Вместо това продължи:
— Заместник външният министър Алварес е позвънил по телефона на Тед Детуайлър в осем тази сутрин. Питал дали Детуайлър ще бъде в кабинета си в девет и дали ще бъде така любезен да го покани на чаша кафе.
— Това пък защо? — учуди се Хауъл.
— Имам намерение да разбера. Щом Детуайлър дойде, ще го уведомя, че се е заразил с грип, и ще го пратя да си върви. След като няма как да предложи обещаната чаша кафе на заместник външния министър Алварес, ще го приема аз. Искам да присъстваш.
— Добре, господине.
— Господин посланик — сеньора Обрегон се показа на вратата. — Заместник външен министър Алварес и още един господин са тук за среща с вас.
Макгрори се надигна бързо от бюрото и се отправи към вратата, усмихна се широко и протегна ръка.
— Сеньор Алварес — започна той. — Каква неочаквана изненада!
Алварес, дребен спретнат мъж, отвърна на усмивката.
— Господин Детуайлър е настинал — продължи Макгрори. — Много неприятно, но — не бива да го казвам — но се радвам, защото така имам възможност да изпия чаша кафе е вас.
— За мен е истинско удоволствие да се видя с вас, господин посланик — каза Алварес и крепко разтърси ръката на Макгрори. — Единствено се надявам да не обърквам натоварената ви програма.
— В програмата ми винаги има място за вас, сеньор Алварес — отвърна любезно Макгрори.
— Позволете ми да ви представя сеньор Ордьонес от Вътрешното министерство — продължи Алварес.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, сеньор. — Макгрори протегна ръка на Ордьонес. — Позволете да ви представя културния аташе, сеньор Хауъл.
Всички се здрависаха.
— Разбрах от сеньор Детуайлър, че посещението ви е напълно неофициално и приятелско — уточни Макгрори.
— Напълно — потвърди Алварес. — Знаех, че двамата с Ордьонес ще бъдем наблизо, и тъй като от доста време не бях виждал приятеля си Детуайлър, реших да се самопоканя на кафе.
— Много му се искаше да се видите — обясни Макгрори.
— Бихте ли предали най-искрените ми пожелания за бързо оздравяване? — помоли заместник-министърът.
— Тъй като посещението ви е напълно неофициално, както сам казахте, може ли да предложа сеньор Хауъл да остане да пие кафе с нас?
— За мен ще бъде истинско удоволствие — кимна Алварес.
— Заповядайте, седнете — покани ги Макгрори и посочи креслата и канапето до масичката за кафе. След това повиши глас: — Сеньора Обрегон, бъдете така любезна да ни донесете кафе и сладки.