Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Какъв провал, можело е да бъде още по-зле.
Разказът на Дарби за събитията в имението „Шангри-Ла“ бе сбит, но точен — нищо чудно, нали беше дългогодишен агент на ЦРУ, при това много добър агент.
„Но не спомена и дума за пари. Да не би и той да не е знаел? Не са ли му казали? Или са му казали, но информацията е секретна. Мили боже, шестнайсет милиона долара! Дали Кастило ги е взел? Или пък неизвестните лица — лица, друг път, при толкова пари, сигурно тук се разиграва игра на правителствено ниво — които са изпратили нинджи да ликвидират Лоримър?“
— Боже господи! — възкликна Макгрори. — Няма да спомена и дума, но на чие име е написал чековете господин Лоримър?
— Не знаем — отвърна Алварес. — Парите са били прехвърлени в национална банка „Ригс“ във Вашингтон. И трите банки тук използват „Ригс“ като кореспонденти.
— Чакайте да видя дали съм разбрал правилно — обади се Макгрори. — Някой влиза в национална банка „Ригс“ във Вашингтон, връчва необходимите документи, а те му връчват шестнайсет милиона долара.
Ордьонес обясни:
— Банка „Ригс“ са изпратили — разполагат със сателитна връзка — фотокопия на запис на заповед до банките тук, за да потвърдят дали подписът на сеньор Бертран е автентичен. След като банките са потвърдили, те са уведомили банка „Ригс“, че подписът е валиден и преводът може да бъде извършен.
— И след това са връчили на неизвестното лице във Вашингтон шестнайсетте милиона.
— Не. Неизвестното лице във Вашингтон е искало парите да бъдат прехвърлени на личната му сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови. Трансакцията е била извършена. Отнема не повече от минута или две.
— И как се казва лицето?
— Не знаем. Може да е както мъж, така и жена. Парите са прехвърлени в банкова сметка само с номер, без титуляр.
— А сигурни ли сте, че подписът е бил на Лоримър?
— Няма съмнение в нито една от банките — а когато става въпрос за толкова пари, те са изключително внимателни — че господин Бертран лично е подписал записите на заповеди.
— Нищо не разбирам — призна Макгрори.
— И ние — обади се след него Алварес.
— Можем ли да разберем от банката на Кайманите… как казахте, че се казва?
— „Лихтенщайнише Ландесбанк“ — помогна му Ордьонес.
— Можем ли да разберем от тях кой е собственикът на безименната сметка? — продължи да настоява Макгрори.
— Няма да е никак лесно — сви рамене Ордьонес. — На Каймановите острови са по-стриктни по отношение на банковата тайна, отколкото в Швейцария.
— Може би аз ще успея да направя нещо. — Макгрори погледна Хауъл. — Ще попитам Вашингтон.
— Ще сме ви безкрайно благодарни за всяка помощ, господин посланик, и официално, и неофициално — отвърна Алварес.
— Предполагам, че ако имате представа кой е убил господин Лоримър, ще ми кажете.
— Разбира се — потвърди Алварес. — Както кой е убил господин Лоримър, така и кой е отговорен за смъртта на непознатите в имението „Шангри-Ла“.
— Полагаме всички усилия — продължи Ордьонес. — Струва ми се, че е крайно време да стигнем до нещо. Лошото е, че тази работа отнема много време, затова ще сме ви много благодарни за помощта.
— Засега обаче не разполагате с нищо, така ли? — попита посланикът.
— Разполагаме с няколко следи, които ще се окажат ценни — похвали се Ордьонес. — Първо, вече сме убедени, че е имало хеликоптер.
— Хеликоптер ли? — намеси се Хауъл.
— Да, хеликоптер — потвърди Ордьонес. — Недалече от имението открихме варели със самолетно гориво. Наоколо има следи… как се казваха онези неща, на които стъпват хеликоптерите?
— Не знам — призна след малко Макгрори.
— Ски — обади се Хауъл и Макгрори го стрелна злобно.
— Точно така — кимна Ордьонес. — По земята има следи, които със сигурност са от хеликоптер. Това ще рече, че хеликоптерът е пътувал отдалече, а горивото е било оставено там, преди да пристигне.
— Откъде може да дойде хеликоптерът? — попита Хауъл. — От Бразилия ли?
— Или от Бразилия, или от Аржентина — отвърна Ордьонес. — Може да е и от Монтевидео. Само че аз клоня към Аржентина.
— Защо? — намеси се отново Макгрори.
— Защото варелите са оттам — обясни инспекторът. — Това съвсем не означава, че хеликоптерът е от Аржентина, само че горивото е доставено оттам. Хеликоптерът съвсем спокойно може да е дошъл от Бразилия, както вие предлагате.