Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Хауъл си помисли: „Няма начин тази работа да не е свързана с кървавата баня в Такуарембо — това не е никаква приятелска визита и както Алварес, така и Макгрори го знаят.
Алварес знае, че Детуайлър «е настинал», защото Макгрори е искал да говори с него, което, по всяка вероятност, е добре дошло за Алварес. В действителност е искал да разговаря с него, но по протокол заместник външният министър не може да звънне просто така на американския посланик и да си изпроси чаша кафе.
Да, на това му се казва протокол.
Ордьонес не е просто от Вътрешното министерство; той е главен инспектор на «Вътрешен отдел» в Националната полиция на Уругвай и Макгрори много добре знае този факт.
А пък Ордьонес знае — след като той знае, значи и Алварес знае — че не съм никакъв културен аташе.
Аз знам почти всичко, което се е случило в Такуарембо, но сеньор Надут пуяк няма ни най-малка представа, че американци — още по-малко че представителят на ЦРУ в посолството му — са замесени, тъй като Кастило реши да засекрети всичко и ми нареди — според президентския указ разполага с тази власт — да не обелвам и дума.
Всички лъжат — или крият по нещо — останалите, а останалите го знаят или поне предполагат.
На това му се казва дипломация.
Интересно колко ли време ще изчака Алварес, преди да повдигне въпроса?“
Не се наложи да чакат дълго — малко повече от пет минути — много по-малко, отколкото Хауъл предполагаше, за да повдигне Алварес наболелия въпрос.
— Докато съм тук, господин посланик — започна Алварес, — позволете ми да изразя личната си благодарност — официалната нота, разбира се, ще пристигне в най-скоро време — за сътрудничеството, което ни оказахте в Такуарембо.
— Не е нужно да благодарите — отвърна Макгрори, — тъй като научихме, че бедният човек е американски гражданин. Просто изпълнихме дълга си.
Алварес се усмихна, сякаш му беше забавно. Макгрори го наблюдаваше с огромно любопитство.
— Простете ми — продължи Алварес. — Съпругата ми често ми прави забележка, че се усмихвам в най-неподходящите моменти. В този случай се усмихвах — уверявам ви, че беше без всякакъв подтекст — на избора ви на думи.
— Какви думи? — попита Макгрори.
— „Бедният човек“ — уточни Алварес.
— Не ви разбирам, сеньор Алварес — отвърна Макгрори.
— Имаше един чудесен американски израз. „Ни чул, ни видял“.
— Да, наистина има такъв израз, сеньор Алварес. Означава, че никой не е чул и видял нещо вече казано и направено.
— Да, точно така е. Значи ни чул, ни видял. Всъщност говорим за две такива неща, като едното води до другото.
— Има и друг американски израз — вметна Макгрори. — „Да пукна, ако гъкна“. Момчетата — може би дори и момичетата — го казват, когато се заклеват да не разкрият нещо, което им е казано поверително. Да пукна, ако гъкна, сеньор Алварес.
Хауъл си помисли: „Господи, не мога да повярвам, че го каза!“
— Впечатлен съм! — отвърна Алварес. — Е, така, сеньор Ордьонес, който работи към Националната полиция — той е главен инспектор на „Вътрешен отдел“ — ми разказа, докато идвахме насам, че господин Лоримър — или може би трябва да го наричам сеньор Бертран? — е бил изключително богат човек допреди няколко дни. А пък е починал без пукната пара.
— Така ли? — зачуди се Макгрори. — Значи затова се усмихнахте, когато го нарекох „бедния човек“.
Алварес кимна.
— Моля да ме извините — сведе глава той, след това продължи: — Сеньор Ордьонес откри вчера, късно следобед, че банковите сметки на господин Бертран са били изпразнени в деня, след като тялото му бе открито.
— Как е възможно да се случи подобно нещо? — попита Макгрори. — Как е възможно мъртвец да изпразни банковите си сметки?
— Като подпише необходимите документи за теглене и упълномощи някого дни преди смъртта си, да разполага с парите му. Все едно да покриете разходите по кредитна карта с чек и не дай боже, след това да ви прегази камион. Чекът ще бъде изплатен.
— За много пари ли става въпрос? — попита Макгрори.
— Почти шестнайсет милиона американски долара — отвърна Ордьонес. — Пръснати в три различни банки.
Хауъл чуваше за парите за пръв път.
Когато Алекс Дарби, представителят на ЦРУ в Буенос Айрес, който беше взел „черното“ пежо на Хауъл до Такуарембо, за да разучи пътя и да може безпроблемно да закара Кастило и Мунц в имението, върна автомобила на Хауъл в Монтевидео, му съобщи, че операцията се е провалила.