Ловците

— Когато Монтвейл се обади миналия път, ми каза, че си майор, шефе — намръщи се обвинително Дешамп.

— От вчера съм подполковник — уточни Кастило.

— Радвам се, че ще бъда сред първите, които ще те поздравят.

— Нямам нищо общо с този документ — призна Чарли и върна съобщението. — Затова пък обяснява интересната лекция по история, нали?

— Ще ми разкажеш ли за възложената ти от президента мисия, или ще се ебаваме един с друг и ще се въртим в тъмното?

— Не е просто мисия. Има и президентски указ — започна Кастило. — Накратко казано, трябва да открия и „обезвредя“ убийците на Джак Пачката Мастърсън в Буенос Айрес.

— И в края на краищата за кого работиш? Под прякото командване на Монтвейл ли си?

— Не, приемам заповеди единствено от президента. Монтвейл е решил, че трябва да работя за него.

— Това вече обяснява среднощното billet-doux12

— Този човек ме кара да се чувствам като шестнайсетгодишна девственица, погната от трийсетгодишен мераклия, който не признава „не“ за отговор.

— Отлично те разбирам, макар да ми се струва, че ти никога през живота си не си бил шестнайсетгодишна девственица — засече го Дешамп. — ООН уведомиха посолството, че Лоримър е бил убит по време на грабеж, ни повече, ни по-малко, в Уругвай. Повече от очевидно е, че това са пълни глупости. Ти знаеш ли какво в действителност става?

— Гръмнаха го с „Мадсън“ в имението, което има там.

— Източникът ти сигурен ли е?

— Бях там. Тъкмо бях съобщил на Лоримър, че имам намерение да го върна на любящото му семейство, когато някакъв навря дулото на „Мадсън“ през прозореца, заби два куршума в главата му и рани един от моите хора.

— Доста бурен живот водиш, шефе.

— Освен това лошите видяха сметката на друг от хората ми, сержант от „Делта Форс“, който не се даваше лесно. Бяха истински професионалисти.

— И за съжаление, същите тези професионалисти са успели да се изнесат от Долината на сълзите, преди да ти съобщят за кого работят.

Кастило кимна.

— Бяха шестима, облечени в черно, и не носеха никакви документи.

— Това прилича на Спецназ или Мосад — отбеляза Дешамп. — Може би дори на Жабите десантници.

— Какви?

Барманът им донесе „Дортмундер Юнион“. Дешамп изчака човекът да се отдалечи и едва тогава продължи:

— Френските парашутисти десантници — обясни Дешамп. — Невероятни са. Френският вариант на британските елитни военни части SAS. Оттам произлизат. Ако слуховете са верни, сред тях има и цяла група от Спецназ. И от Спецназ, и от Чуждестранния легион.