Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Очаквахме нещо подобно — спокойно каза Тави и се огледа, докато приключваше с последното седло.
Кайтай и Красус се появиха миг по-късно. Красус започна разговор с Макс, чиито оплаквания само набираха гръмкост и красноречие — и искреност. Макс наистина мразеше таурга.
— Анаг беше учтив, но каза много малко — тихо съобщи Кайтай. — Но някои от другите воини наблизо се оказаха по-малко дисциплинирани. Те се радват, че се приближаваме до предната линия. Радват се, че ще могат да видят битка и да се докажат в бой.
— Напомни ми, Дуриас — каза Тави. — Канимите нямат ли навика да изпращат импулсивните млади идиоти в тила именно за да не ги допускат близо до истински бойни действия?
— Точно така, това е доста разпространено — отговори Дуриас. — Идеята е, че ще превъртят. Някой ден.
— Тогава как си обясняваш поведението на Анаг? — попита Кайтай. — Той изглежда съвсем разумен.
Дуриас сви рамене.
— Може би е взет.
Тави поклати глава.
— По-скоро някой е назначил млад, но компетентен подчинен, за да прикрие греховете на некомпетентен старши офицер — той присви очи към мрачното зимно небе, от което вече бяха започнали да падат редки снежинки. — Имам по-добро предположение. Тарш някак си е получил прекалено висок ранг за своите знания и умения. По време на истинска война това ще доведе до големи загуби сред войниците, затова майсторът на войната Ларарл го е поставил на позиция, където неговата некомпетентност няма да пречи на военните действия, тоест да отговаря за банда горещи глави, които трябва да бъдат сдържани. Може би той е изразил съжаление, че е принуден да се лиши от талантлив млад офицер, за да обуздае болшинството от тях, но не може да ги остави съвсем без надзор.
— Би било възможно, ако постът се намира в средата на нищото — парира Дуриас, — но това все още е единственото им стратегически важно пристанище, капитане.
— Вярно — съгласи се Тави. — Освен ако… освен ако Молвар не е станал средата на нищото.
Дуриас се намръщи.
— Какво имаш предвид?
Тави вдигна ръка в знак на мълчание, както правеше, когато разсъжденията му го водеха до някакво плашещо заключение.
Главата на Кайтай рязко се обърна към него, очите й се присвиха, погледът й се фокусира.
— Чала?
Тави поклати глава.
Дуриас се намръщи и огледа двамата.
— Нещо не е наред ли?
— Надявам се, че греша — каза Тави, — но ако аз… имаме проблеми.
Той погледна Кайтай.
— Трябва да говоря с Варг.
Тя стана и излезе без думи.
— … и дори тя не би направила това с теб, независимо колко пари или чували са замесени.
Макс крещеше на кротко лежащия Пържоли и нови обувки и ритна таурга. Съдейки по реакцията на животното, със същия успех би могъл да ритне камък.
Красус сложи ръка на рамото на вбесения си брат и каза:
— Честно казано, Максимус, ти наистина го приемаш твърде лично. Трябва да го погледнеш и от добрата страна.
— Имам мазоли и мускулни крампи на места, предназначени само за докосвания от красива жена — навъсено изплю Макс. — През последните три дни толкова често си прехапвах езика, че сега като издишам, свиря музикални акорди. И със сигурност знам, че миризмата никога няма да изветрее от бронята ми.
Той присви очи и погледна Пържоли и нови обувки.
— Така че, кажи ми, коя по-точно е добрата страна?
Красус го прие сериозно и предложи.
— Ако не друго, то поне този роден от врани звяр ти е дал законно право да се оплакваш.
Веждите на Макс се вдигнаха изненадано и изражението му стана като на човек, който размишлява над нова мисъл.
Минута по-късно Кайтай се върна с Варг.
— Алеранецо — изръмжа Варг. — Как ти харесва Шуар?
— Студен и плосък. И моите хора не питаят любов към таургите — отговори Тави.
— Както и всички разумни същества — съгласи се Варг и седна на пети, неформалната поза сред канимите.
Той хвърли манерка с вода на Дуриас, който небрежно я хвана, отвори я и започна да пие по канимски маниер, като изливаше вода в устата си, без да я докосва с устни. После Дуриас я хвърли обратно към канима с благодарно кимване.