Главата на хана
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0916-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Главата на хана». Краткое содержание книги:
Мир!
Климент се изсмя и се плесна по бедрото. Това ли бе кървавият българин, за когото бе учил в Магнаурската школа?! Това ли беше Крум, изтребителят на мирните християни? Това ли беше Дракона, с когото майките плашеха непослушните си деца?
Ама и тия византийци си ги биваше!
Ханът бе принесъл жертва в морето, бе измил ритуално краката си, бе напръскал със солената морска вода войниците си, бе пил от чашата с черепа на Никифор, бе обикалял от Влахерните до Златната врата, показвайки своята мощ, и бе предложил съвсем приемливи условия. Размяна на пленниците, признаване на границите и плащане на данък. Както и да забие златното си копие във вратите на Константинопол.
Император Лъв изненадващо отказал. След което поканил Крум на преговори.
„Елате на брега с няколко души без оръжие и ние ще дойдем с лодка откъм морето невъоръжени, ще поговорим и ще изпълним всичко, което си поискал“, бе писал Лъв на Крум.
Това, което бе спестил, бе, че предварително е пратил в засада няколко елитни войници, които да убият българина с лъковете си, когато императорът си свали шапката.
На следващия ден Крум, кавханът му, синът му и верният Теофан бяха отишли невъоръжени на мястото на срещата. Още преди преговорите да започнат, знакът бил даден, войниците изскочили от засадата и атакували нищо не подозиращите български пратеници.
Византийците, гледащи срещата от стените на града, започнали да се радват и да викат щастливо „Кръстът победи!“, докато предателите обсипвали хана и невъоръжената му свита със стрели и копия.
Но кръстът не победил.
Кавханът бил съсечен, Теофан ранен в крака, но заедно с Крум успял да избяга от засадата.
След което Крум показал, че наистина може да бъде страшен.
Още същия ден българската войска опустошила и изпепелила околностите на Константинопол. Конницата стъпкала Златния рог, спуснала се покрай морето, разрушавайки и палейки всичко по пътя си: манастири, къщи, крепости - всичко било срутено, а населението поголовно избито. Императорската резиденция в Свети Мамант била изравнена със земята. Под личното ръководство на хана били изнесени древните статуи на мечка, лъв и дракон, с които Константинопол толкова се гордеел, и пратени в Плиска заедно с други произведения на изкуството.
Теофан бе съставил точен списък на всичко и на Климент му се зави свят, докато четеше за каруците със злато, бъчвите с вино, топовете плат, редките кожи и останалите съкровища, паднали в ръцете на българите.
В Плиска били пратени и 26 мраморни стълба, по един за всеки превзет град, и поставени в центъра на града. Одрин, Сяр, Димиотика, Месемврия, Ираклея, Родосто... Теофан педантично изброяваше всичко превзето и унищожено.
Гневът на Крум наистина бил страховит!
Климент потръпна и отново си доля от виното. Над 100 000 души са били избити за по-малко от седмица! Не че византийците не си го били търсили.
Теофан бе поръчал да докарат от Италия специална, 27-а мраморна колона, която да поставят в центъра на останалите на площада в Плиска. На нея трябвало да бъде изписано името на последния град, който ханът щял да покори - Константинопол.
Крум се бе върнал в Плиска за зимата и бе събрал огромна армия. Българи, печенези, авари, руси, дори викинги се бяха включили в предстоящия поход. Всички имали стари сметки за уреждане с Византия. И всички искали да награбят колкото може повече плячка. Защото нямало и капка съмнение - Константинопол бил обречен!
„Инженерът Евматий няма ден или нощ почивка и строи най-високите обсадни машини, които светът е виждал“ - бе написал гордо Теофан.
Никога дотогава подобна армия не бе тръгвала срещу Константинопол. И никога дотогава Византия не е била толкова слаба да й се противопостави.
Крум и пълководците му бяха вдигали наздравици с чашата от черепа на Никифор. Бяха пили, сигурни в предстоящия успех.
„Няма кой да ни спре по пътя за Константинопол!“ - бе писал Теофан. И изглеждал съвсем прав.
Но бе сгрешил.
На 13 април 814 година, седмица преди войските да тръгнат на път, в разцвета на силите си, велик, прославен, страшен и готов да отмъщава, Крум внезапно бе умрял.
Въпреки че знаеше в общи линии историята, Климент бе потресен. Този енергичен, здрав мъж, без никаква видима причина бе получил кръвотечение от устата, носа и ушите и бе умрял, падайки от златния престол в центъра на двореца си!
След това събитията се бяха развили мълниеносно. И все по-ужасно.
В Константинопол ликували! В Плиска плачели. Походът бил отменен. На престола се възкачил братът на Крум, Дукум. След два месеца и той бил мъртъв. Наследил го синът му Дицевк. Царувал 100 дни, преди да падне убит. Най-накрая на златния трон седнал Омуртаг. Синът на Страшния.