Главата на хана

- Атанасий все разправяше, че в столицата не го оценяват достатъчно. Че му пречат да се издигне и не ценят услугите и уменията му. Обвиняваше всички други за това, но не и Михаил. С него също се познават отдавна. Били са приятели, преди да седне на трона. Понякога ми разказваше какви щуротии са правили очите на Ирина се насълзиха. - А сега е мъртъв...

Климент се наведе напред и хвана ръката на византийката. Ирина не се дръпна, а вдигна очи към писаря и направи опит да се усмихне.

Изчервен, Климент рязко пусна ръката на момичето и тя тупна силно на масата. Корсис прикри смеха си с внезапен пристъп на кашлица.

- След като ханът се покръсти, Атанасий бе много доволен. Каза, че е много близо до това да се издигне до най-високите постове. И баща ми също - продължи Ирина, все едно нищо не се е случило.

-Как?

- Не знам точно! Но и двамата търсеха нещо! Нещо, което щеше да ги направи богати и почитани!

- Защо ни казваш всичко това? - не се стърпя писарят. -Сама чу как баща ти ни обвинява, защо ни се доверяваш?

Ирина не отговори веднага. Очите й се напълниха със сълзи и този път тя бе тази, която хвана ръката на Климент.

- Страх ме е! Страх ме е нещо да не се случи с баща ми! Може да съм жена, може да съм глупава, но и аз съм чувала кои са „Архангелите“. Знам на какво са способни. И се страхувам. А вие сте човек, на когото ми се струва, че мога да се доверя. Няма към кого другиго да се обърна.

- Но защо се страхувате? - недоумяваше писарят. „Архангелите“ са на ваша страна.

Византийката въздъхна дълбоко. Дълго мълча, преди да заговори отново.

- В миналото баща ми и Атанасий са вършили лоши неща. Неща, за които, ако се разчуят, може да си изпатят. Били са на  страната на иконоборците. Изпълнявали са заповедите на императора. Преди година случайно дочух един техен разговор. Говореха си за това как са участвали в разграбването на манастира „Света Богородица“ до Константинопол. Изгорили са иконите. И са избили свещениците и игумена.

Климент пребледня.

- И се страхувате „Архангелите“ да не са разбрали за това? Да не са ги изпратили в Плиска, за да въздадат правосъдие над баща ви и Атанасий за старите им прегрешения? Може би те са убили Атанасий в „Златното руно“. И сега са по следите на Григорас. Затова той е толкова уплашен и изнервен.

Ирина кимна и наведе глава. Една сълза капна на дървената маса.

Византийката не каза нищо повече. Отказа на Климент да я придружат до вкъщи и спусна воала, преди да си тръгне.

- Има кой да се погрижи за мен - успокои го Ирина и силно стисна ръката му.

- Трябва да помислим над това, което научихме - каза Климент, след като останаха сами. - Думите й биха дали отговори на много въпроси. И най-вече защо Фотий би искал смъртта на логотет пратеника. Чудя се все пак защо Ирина реши да ни довери всичко това. Едва ли е само от страх.

- И тя ви харесва! - обяви Корсис с тон на познавач. - Наистина ви харесва! Затова е решила да ви разкаже тайната семейна история.

- Сигурен ли си? - попита писарят и почувства как коремът му се свива.