Главата на хана
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0916-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Главата на хана». Краткое содержание книги:
По тази или друга причина Никифор бе решил да си отмъсти. Положението му в Константинопол никак не е било завидно, разбра Климент от донесенията на ханските шпиони в града. Сам седнал след преврат на мястото на императрица Ирина, Никифор непрекъснато бе ставал обект на заговори. Популярността му бързо бе спаднала, след като бившият финансов министър бе увеличил данъците, за да напълни хазната.
За да реши проблемите и да въздигне авторитета си Никифор бе решил, че е крайно време да се разправи с България. В света нямаше място за още една велика сила. През май 811 година, начело на седемдесетхилядна войска, Никифор бе нахлул в Тракия и много бързо бе превзел пограничната крепост Маркели. Крум предложил мир. Никифор отказал, разбил няколко отряда българи и без да спечели нито едно голямо сражение, влязъл в изоставената Плиска.
Крум отново бе предложил мир. Никифор пак бе отказал. Което се бе оказало най-голямата му грешка. На път към Константинопол, за да отпразнува там бляскавата си победа, в проходите на Стара планина войската на Никифор бе обградена и избита до крак!
Византия не познаваше такова поражение. Валент бе единственият предишен император, загинал на бойното поле край Одрин през 378 година в битка с вестготите. Следващият бе Никифор. В боя бе паднал убит не само императорът, но и наследникът му. Синът на Никифор - Ставракий, бе успял някак си да избяга, но лошо ранен в гърба, бе умрял два месеца по-късно. Безкрайни свитъци бяха изпълнени с имената на видни стратези, патриции и граждани, които бяха намерили края си във Върбишкия и Ришкия проход.
Писарят дълго рови, търсейки да разбере какво е станало всъщност с Никифор. Лично Крум го бе пронизал със златното си копие, след което бе отсякъл главата му и си бе направил чаша. Бе вдигал наздравици с нея по време на угощенията, които бе давал. С чашата и копието си Крум не се бе разделял дори за миг. Единственият, на когото ги бе поверявал, бе личният му писар Теофан.
Отначало Климент не обърна внимание на гърка, но с напредването на историята името на Теофан се срещаше все по-често. Или неизменно следваше Крум, или самият той бе изготвял голяма част от докладите до хана. Теофан бе останал до самия край със страшния български владетел, след което бе изчезнал.
Раздразнен, писарят се опита да разбере какво се е случило с едновремешния му колега, но започна да губи нишката и реши да кара поред.
След смъртта на Никифор от византийските войски не бе останало нищо. Нямаше кой да пази империята. Нямаше кой да спре българите. Пътят към Константинопол бе открит.
Крум триумфално бе слязъл от планините, триумфално бе превзел всички крепости, които бе срещнал по пътя си, триумфално бе покорил Тракия, Мизия, Мидия. Почти целия Балкански полуостров. Нищо не е могло да устои пред мощта му.
Бе се веселил, бе пил и пял преди всяка битка, бе вдигал наздравици с чашата от черепа на Никифор. И всеки път бе побеждавал.
„Дали това има нещо общо със силата, която чашата дава? С оренда, за която говореше Баян?“ - дивеше се Климент, четейки старите документи.
Михаил Ронгове, станал император след погрома на Никифор, се бе опитал да се противопостави на Страшния. Византийският император бе събрал остатъка от войските си, бе изтеглил всички части от Азия, бе мобилизирал всеки, който можел да носи оръжие, и бе тръгнал срещу българите. Битката щяла да е при Одрин. Писарят на хана, Теофан, с насмешка пишеше как византийците, няколко пъти повече от българската армия, изпаднали в паника, щом Крум излязъл срещу тях на високия си кон, и позорно побягнали. Ронгове бил свален, а на негово място се възкачил Лъв V, доскорошен военачалник.
Това не попречило на Крум да превземе и останалите крепости и през 812 година триумфално да стигне до вратите на Константинопол.
Там били изпаднали в ужас. Войската била разбита. Императорът се криел в двореца си. Нямало кой да защити града. Като капак на небето се явила двойна комета, която светела нощем над Константинопол като ясен знак, че Бог се е отдръпнал от Византия. По улиците на града хората плачели, някои сами си прерязвали гърлата, други чакали примирени зловещата участ, която им готвел Крум Страшния. Или Крум Дракона, както започнали да го наричат по това време.
Крум дошъл.
Хиляди конници с железни брони и дълги копия изпълнили полетата. Огромни огньове осветявали хилядите шатри около стените. Високи стенобитни машини чакали зловещо своя час.
Крум наистина бил дошъл.
Дошъл и предложил мир.