Главата на хана
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0916-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Главата на хана». Краткое содержание книги:
Омуртаг бе побързал да разглоби обсадните машини, да разпусне войските и да подпише 30-годишен мирен договор с Византия. След което бе започнал да строи. Да строи като луд. И да преследва християните. Да ги преследва и да ги избива с фанатична последователност. Първо били избити всички византийски стратези в българската войска, после били подгонени останалите. Започнало братоубийствено клане.
Климент се пресегна да допълни отново чашата си, но каната бе празна. С натежала глава писарят разрови останалите документи. Не откри нищо повече за чашата. Тя бе изчезнала безследно точно както и златното копие на хана. Изчезнал бе и Теофан, на когото единствено Крум ги бе поверявал.
Какво се бе случило?
Свитъците мълчаха.
След дълго търсене, Климент все пак попадна на нещо. Намери доклад, в който се съобщаваше, че издирваният за убийство Теофан е бил заловен в катакомбите под Плиска и предаден на съда.
Защо бяха търсили секретаря? В какво убийство го бяха обвинявали?
Главата на писаря натежа. Пред очите му се преплетоха бягащи в нощта войници, викове, огън и дрънчене на мечове. Размахващият златното си копие Крум, коли, натоварени със злато, сребро и статуи. Някъде горяха пожари, носеше се кикот, огромен череп с рога се хилеше пред лицето му.
Черна пелена се простря пред очите на Климент, главата му се отпусна на масата и той заспа непробудно.
17
Недосегаемия бавно огледа помещението. Всичко беше както трябва. В малката, издълбана в скалата стая нямаше много неща. Тук идваше, за да се пречисти и изпълни със сила, не за почивка и удоволствие. За това щеше да има много време. След като попълнеше колекцията си докрай. След като Борис умреше, а заедно с него си отидеше и Христос.
Червени пламъци, надигащи се от окачените факли, осветяваха стените. В ъглите бяха поставени каменни идоли без лица. Подът бе застлан с мечи кожи. Най-голямата от тях, с препарирана глава, бе поставена така, че очите й да гледат към малък олтар, подобен на обърнат наобратно череп. Пред него, поставени върху малки позлатени трупчета, бяха наредени пет чаши.
Недосегаемия бавно пристъпи, вдигна каната с вино, която държеше, и внимателно напълни всяка от чашите до ръба. Не разля нито капка, въпреки че бавно припяваше, без да откъсва поглед от олтара.
Бе тренирал добре.
След като напълни и последната чаша, мъжът се върна в дъното на помещението. Седна с кръстосани крака на пода и съсредоточи поглед в олтара пред себе си.
Постепенно звуците заглъхнаха, предметите се размиха и се стопиха в нищото, светът изчезна. Остана само свещеният олтар. Обърнатият наобратно череп ставаше все по-голям, приближавайки се все по-близо и по-близо до Недосегаемия, заплашвайки да го смачка. Когато стигна точно пред гърдите му, мъжът рязко вдигна ръце и в следващия миг вече бе вътре в олтара, с черепа, който се превърна в пълна с вино чаша, от която той жадно пиеше.
Кръв, вино и сила се вливаха в него, отначало само през гърлото му, след това тялото му се разтвори, крайниците му изчезнаха, главата му се стопи и самият той стана кръв, вино и сила.
Усещането беше прекрасно.
Лек като нощния бриз, Недосегаемия се рееше в небето, виждайки под себе си първите светлини на Плиска, полетата около нея, скритите в гората зад хълмовете войски на боилите.
Мина като студен повей над дърветата, издигна се отново над облаците и накрая, там някъде високо между звездите, достигна до Бога, който го изпълни с истинската си сила и мощ...
Факлите бавно догаряха, когато мъжът отвори очи. Чашите пред олтара бяха празни, макар да не помнеше кога ги е изпил.
Недосегаемия бавно стана, усещайки как във вените му тече не кръв, а сила, истинска оренда, едва сдържаща да не избие през кожата му.
Мъжът разкърши рамене и застана на ръба на скалата. Макар да бе станало тъмно, различаваше всяко стръкче трева в долината, усещаше поклащането на всяко листо.
Беше силен!
По-силен от всеки друг!
И това бе само началото!
Щом се сдобиеше с чаша от главата на Борис и намереше чашата от черепа на Никифор, никой нямаше да може да застане между него и безсмъртието!
Между него и истинската сила и могъщество!
Щеше да властва над всичко, което поиска.
Щеше да е Бог!
Недосегаемия се усмихна и леко се отпусна на твърдата скала. Колко жалки бяха Иратаис и боилите му в желанието си да свалят Борис. За какво се бореха те? За малко повече власт? За злато? За какво?