Главата на хана

Очите на младежа блеснаха.

- Наистина ли?

Писарят кимна и докато излизаха от гората, набързо разказа на Корсис за клането на византийците и смъртта на Никифор, за златното копие на хана, предателството пред вратите на Константинопол, задигнатите статуи от императорската резиденция и внезапната смърт на Крум, брат му, племенника му и последвалите гонения на християните.

- Византийците са го убили, нали? - не се стърпя Корсис. - След което Омуртаг е решил, че всички християни са византийски шпиони.

Климент кимна.

- Вероятно са го отровили. Не виждам друг начин. Това обяснява защо Дукум и Дицевк са избили всички византийци, минали на наша страна. Знаели са, че някой от тях е предател! Затова и двамата са били убити толкова бързо. Явно шпионите на Константинопол са се оказали по-добри от очакваното. Обяснява и договора на Омуртаг с империята и поголовната сеч на християните. Те са убили баща му и той си е отмъстил. Безмилостно!

- Ще ми се да мога и аз да направя същото! - войнствено каза Корсис и здраво стисна дръжката на меча си.

- Сега имаме по-важна работа! Трябва да открием какво се е случило с копието на хана и статуите на мечката, лъва и дракона. Теофан няколко пъти пише за тях, явно са били важни. Може би те ще ни заведат до чашата.

- Сещам се за една статуя на мечка. Бронзова, точно като тази, за която казвате, че са я взели от резиденцията на императора. Стои в ниша над един фонтан близо до западните стени на Вътрешния град.

- Ще я проверим, като се върнем - кимна Климент. - Кажи ми сега какво разбра за наследниците на Теофан.

Корсис бе свършил добра работа. След като не бе намерил приятеля на баща си, бе обиколил кръчмите, където двамата бяха пили, и най-накрая бе разбрал, че Исбул се е изселил от Плиска. Наследникът на Теофан решил да се занимава със земеделие и купил една от малките ферми близо до града. Заради сприхавия си характер и нежеланието да се среща често с хора, Исбул избрал по-далечно и забутано място, където никой да не го притеснява.

- Той и родът му минават за предатели. Никой не знае какво точно са направили, но над името му тежи стара ненавист.

- Теофан е бил преследван, заловен и осъден на смърт - спомни си какво бе намерил в пергаментите Климент. - Вероятно са го обвинили за смъртта на Крум.

- Ами ако е бил виновен наистина?

Писарят се сепна. Не бе мислил за тази възможност. Но Теофан бе грък, избягал византиец, християнин и колкото и верен и близък да е бил на хана, кой знае какво всъщност се бе случило. Ако Крум наистина бе отровен от византийски шпионин, както подозираше писарят, най-логично бе първият заподозрян да бъде търсен в най-близкото обкръжение на хана.

Като личен секретар на Страшния, Теофан бе имал отлична възможност да му даде отрова.

- Исбул срещнал няколко души, които още не били забравили от какъв род произлиза. Подхвърляли му обиди и го заплашвали -каза Корсис. - Явно затова е предпочел да напусне Плиска и да се скрие в равнината.

- Така е. Но скоро ще можем и сами да го попитаме.