Бунтът на кралицата [bg]

Журден и Люк ме чакаха във фоайето, безмълвно излязохме в нощта и тръгнахме към градската къща на семейство Лорент.

Живееха през три улици източно в периферията на града; тих квартал, далече от пазара и от любопитни очи. Журден не си направи труда да позвъни на звънеца; почука бързо четири пъти. Вратата се отвори моментално и една по-възрастна жена с ленена забрадка и червендалесто лице ни пусна вътре; погледът й се задържа върху мен, сякаш можеше да съм опасна.

— Тя е една от нас — каза Журден на жената-шамбелан, която кимна сковано, а после ни поведе надолу по тесен коридор към трапезарията.

Дълга дъбова маса беше обточена със свещи и по нея беше разпръсната лавандула; блюдата и калаените чаши блестяха като утринна роса. Начело на масата седеше по-възрастен мъж; чакаше ни. Когато влязохме, се изправи с гостоприемна усмивка на лицето.

Беше белокос, висок, широкоплещест и с ясно оформени, чисти черти на лицето. Може би наближаваше края на шейсетте, но при меванските мъже понякога беше трудно да се определи. Те се състаряваха по-бързо от валенианците, понеже обичаха да бъдат навън. Очите му бяха тъмни, благи, и ме откриха веднага.

— А, това сигурно е вашата дъщеря-адепт, Журден — каза той и ми протегна голямата си, обсипана с белези ръка.

Точно така; меванските мъже се ръкуваха. Обичаят водеше началото си от свирепите времена; за да бяхте сигурни, че гостите ви не криеха остриета в ръкавите си.

Усмихнах се и оставих ръката си да се отпусне в неговата.

— Аз съм Амадин Журден.

— Хектор Лорент — отвърна мъжът и сведе глава. — В едно друго време бях Брендън Кавана.

При звука на името, изречено от устните му, ме побиха тръпки; той накара миналото внезапно да ми се стори по-близко и по-ясно, сякаш дните на кралиците се събираха в сянката ми.

Но нямах време да му отговоря. Зад мен се разнесоха тихи стъпки; една гъвкава фигура се докосна леко до рамото ми, преди да застане до Хектор Лорент. Видях млада жена, която не беше много по-голяма от мен, с коса, подобна на буен водопад от тъмночервени къдрици, с лунички, посипали се като звезди по бузите й. Имаше очи като на кошута — големи и кафяви — и в ъгълчетата им се появиха ситни гънки, когато ми се усмихна предпазливо.

— Изолт, това е дъщеря ми Амадин — представи я Журден. — Амадин, позволи ми да те запозная с Изолт Лорент — Изолда Кавана — бъдещата кралица на Мевана.