Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Поне така изглежда, но тогава Пиеро е толкова болен, че вместо него самият Лоренцо се заема с организацията. Едва сега той се разкрива в истинската си светлина, защото резултатът е наистина зрелищен турнир, който се провежда на традиционната арена на площад Санта Кроче през март 1469 година.

Нека си представим огромния настлан с плочи площад, покрит с пясък, за да не се хлъзгат конските копита. От едната страна на площада е издигната трибуна, драпирана с ярки сенници, под които са насядали знатните флорентински семейства. Колоритната тълпа е скупчена под сградите на другите три страни на площада, хората надничат през прозорците и от балконите, украсени с щандарти, трети са накацали по покривите под ясното синьо небе. Облечените в ливреи херолди надуват тръбите, когато осемнадесетте рицари излизат на коне на арената, водени от пажове в туники с техните цветове. Един по един рицарите минават край трибуната и свалят копието си пред трона на „Кралицата на турнира“, която е Лукреция Донати, младата съпруга на един знатен гражданин, призната от всички за най-красивата жена в града. Лъскавите доспехи и увенчаните с пера шлемове проблясват на слънчевите лъчи, когато рицарите яздят към отредените им места, а тълпата ги посреща с радостни възгласи, когато вдигат украсените с гербовете си щитове. Но никой не изглежда по-великолепен от Лоренцо, възседнал белия си кавалерийски кон, покрит с червено и бяло кадифе, бялата му копринена пелерина, поръбена с алено, пада на дипли от рамената му, а върху щита му с герба на Медичите проблясва диамант. После започват двубоите, всеки рицар поема в галоп срещу своя противник, докато някой не падне от седлото. Ревът на тълпата се надига, когато копитата на конете затрополяват по покритите с пясък плочи и двамата рицари запрепускат един срещу друг…