Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

13

Убийство в катедралата

Ден след Коледа, на 26 декември 1476 година, херцогът на Милано Галеацо влиза в църквата, където е намушкан от трима благородници. Населението се обединява в подкрепа на съпругата му Бона Савойска, но нестихващите интриги сред оцелелите братя на Галеацо правят положението много нестабилно — основният съюзник на Флоренция тъне в безредици и на него не може да се разчита. Същевременно Сикст IV започва своите походи, за да си върне папските земи в Романя. Това е човекът, за когото казват, че „издига в политически принцип непотизма[7]“. Папата се нуждае от армия, на която да разчита, и затова урежда един от племенниците си да се ожени за най-голямата дъщеря на владетеля на Урбино Монтефелтро, който пък за награда получава херцогска титла. Става ясно, че от този миг нататък новият херцог на Урбино ще използва своята наемническа армия в услуга на понтифекса, а не на Флоренция. В същото време Сикст IV започва да назначава своите роднини за кардинали — изобщо не се замисля за чувствата на Лоренцо де Медичи или на гражданите на Флоренция и назначава умствено изостаналия си племенник Пиеро Риарио за кардинал и архиепископ на Флоренция. Много скоро приказките в града се завъртат около необикновения обичай на новия архиепископ да подарява на любовницата си златни нощни гърнета. За съжаление остават само клюките, защото три години по-късно преждевременно го спохожда смъртта.

По-сериозни са интригите, в които е замесен братът на архиепископ Риарио, Джироламо, за когото много силно подозират, че по-скоро е син на папата, отколкото негов племенник. Като част от своята кампания за разширяване на папските владения Сикст IV търси начини да купи града-държава Имола и да постави Джироламо Риарио за негов владетел. По това време градът принадлежи на Милано и собствениците му искат сума равна на 40 000 флорина, при което Сикст IV се обръща към Торнабуони в банка „Медичи“ в Рим за заем, с който да покрие разхода. Торнабуони се свързва с Лоренцо, който с основание се колебае, тъй като Сикст IV не само дължи 10 000 флорина по личната си сметка, но Имола е стратегически важна за Флоренция, защото в нейна власт се намират търговските пътища през планините към Адриатика. От друга страна Лоренцо не иска да обиди папата, решава да спечели време и да се подсигури срещу евентуални загуби. Сикст IV не е свикнал да го разтакават, изпада в ярост, изтегля папските авоари от банка „Медичи“ и се обръща към основните съперници на рода в лицето на банка „Паци“, което обаче има вероятност да е предварително уговорен ход. Управителят на банката в Рим Франческо де Паци с готовност удовлетворява папската молба за заем.