Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Нещо ново обаче се заражда в новите дворци, които изтъкнатите родове на Флоренция строят. Тези дворци са все така обширни — издигнатият за рода Паци дворец е по-голям от палатите на мнозина европейски владетели. Но с появата на новата хуманистична индивидуалност семейните кланове започват да се делят на отделни семейни ядра — развитие, отразено в интериора на новите дворци и в начина, по който се населяват. Дворецът Медичи е издигнат за едно семейство и неговите слуги, а не за цял клан, дворецът Барди, който е предишното им седалище, се простира на цяла улица от имоти на рода, а вратите му са отворени за всички членове на клана. За разлика от него, в двореца Медичи семейството може да се оттегли от обществения живот и да се наслаждава на личния си, който е само негов — ето как започва да се развива разделянето на обществения от личния живот.

Охлабването на връзките в клана засилва връзките в семейството: родителите са по-близки с децата и внуците си. Припомнете си думите на Козимо към делегатите от Лука: „А вие не сте ли бащи и дядовци?“ Той смята играта с Лоренцо за почти толкова важна, колкото и срещата с чуждестранно пратеничество, като същевременно прави силно впечатление, че хората от Лука не го разбират, защото идеите на Ренесанса все още не са проникнали толкова силно в града им.

От важно значение е преместването на Медичите в двореца на виа Ларга точно пет години преди раждането на Лоренцо. В неговия случай то създава необикновено силна връзка с майка му, а както ще видим по-късно, ще бъде много близък и с красивия си по-малък брат Джулиано. За разлика от взаимоотношенията в предишните поколения изглежда, че връзката между Пиеро и по-големия му син също е по-силна. Влиянието на Джовани ди Бичи върху Козимо е почти пълно, защото чисто практическите решения на сина му са идентични с онези, които би взел бащата. Едва след смъртта на Джовани Козимо успява да излезе от психологическата сянка на баща си и разцъфтява като отделна личност. Ог друга страна, във взаимоотношенията на Козимо със синовете му силното патриархално влияние е смекчено от близостта — когато имат пристъп на подагра и тримата лягат заедно. Синовете започват да носят отговорност и получават правото да се занимават с важните и скъпи дела, свързани с покровителството на художниците. Доверието е оправдано по време на дискретното, но умело управление на Пиеро — не едно от решенията му ги избавят от поражение, въпреки това обаче поверява на сина си Лоренцо мисии, които са почти толкова съдбоносни. Връзката на Пиеро с Лоренцо е особено силна и почиваща на взаимно разбирателство, подобна няма до този момент в рода Медичи.