![Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/6/medichite-krstnicite-na-renesansa-bg-download.jpg)
Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]
- Автор: Стратърн Пол
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-46-3
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: История
Электронная книга - «Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е история за власт, пари и амбиции, разказана увлекателно и интригуващо, с вещина и задълбоченост“. „Съндей таймс“
Изненадващо, но Липи е погребан в катедралата в Сполето, което става почти със сигурност по настояване на Медичите. Това е едно от последните дела на Пиеро Подагричавия, който умира след два месеца от болестта, дала прякора му. До края на своя живот следва съвета на баща си да бъде дискретен, но мъдър и решителен владетел. През последните месеци от живота си е прикован към леглото в двореца Медичи, където научава, че определени млади и буйни хора от партията се възползват от силното влияние на рода — по думите на Макиавели „сякаш Бог и съдбата бяха превърнали града в тяхна плячка.“ На представителите на други семейства се устройват засади през нощта, а понякога дори ги ограбват през деня, когато прекосяват претъпканите улици около църквата „Сан Лоренцо“, която традиционно се смята за територия на Медичите. Въпреки тежкото си състояние Пиеро извиква подстрекателите край леглото си и ги предупреждава, че ако определени родове не се чувстват сигурни по улиците на Флоренция, той ще бъде принуден да върне от изгнание главите на тези родове, за да предпазят своята плът и кръв. Блъфът му успява и улиците на града отново стават сигурни за всички. Наследството на Пиеро е възстановяването на мира както във Флоренция, така и между съседните държави.
Част III
Принцът и пророкът на Страшния съд
12
Ренесансовият принц
През декември 1469 година, два дни след смъртта на Пиеро де Медичи, в двореца на рода пристига делегация от изтъкнати флорентински граждани, за да се срещне със сина му Лоренцо. Предвожда ги Томасо Содерини, който остава верен на Медичите по време на бунта въпреки изпращането в изгнание на неговия брат Николо. Делегацията изказва съболезнованията си за кончината на бащата на Лоренцо, а после, както записва Лоренцо в своите „Анали“, представляващи кратка история на рода Медичи: „Въпреки че бях прекалено млад, едва на двадесет години, те ме насърчиха да се погрижа за града и държавата, така както баща ми и дядо ми преди това.“ По този начин открито се признава наследственото възшествие на Медичите. Лоренцо продължава: „Естествено, предложението противоречеше на младежките ми инстинкти. Усещах, че бремето и опасностите ще ми дойдат в повече, и с неохота се съгласих.“ В случая с Лоренцо става дума за нещо доста рядко — фалшива скромност — тъй като от малък е отгледан, за да ръководи — нещо, което напълно съзнава. Стеснителността му обаче не е съвсем лицемерна, защото знае, че хората на Флоренция искат да са граждани на република. Това е част от гордото и патриотично наследство, отличаващо ги от другите държави в Италия.
В основата си неразрешеният проблем между същинската и конституционната власт е приемлив, стига всички да са съгласни да се преструват. В своите „Анали“ Лоренцо обяснява истинската причина, поради която е склонен да се „грижи за града“: „Направих го, за да предпазя приятелите и собствеността ни, тъй като на онзи, който е богат, но не властва, не му върви.“ Положението е неизбежно — Медичите са признати за водачи, но нямат титла, трябва обаче да приемат ролята, за да оцелеят. Историкът Фраческо Гучардини е дете по време на Лоренцо, но много умело формулира противоречията в управлението му с думите „великодушен деспот в конституционна република.“
Лоренцо де Медичи е роден през 1449 година и началото на живота му съвпада с великите години на консолидирането на могъществото на Медичите — като дете е любимец на дядо си Козимо. Веднъж, когато възрастният Козимо има важна среща с пратеници от Лука, внукът му влиза в залата с пръчка в ръка. Лоренцо го моли Козимо да издялка от нея свирка и дядото веднага се захваща за работа. Детето доволно излиза, понесло свирката, а пратениците на Лука упрекват Козимо, че е прекъснал важна среща. Той остава непоколебим и им отговаря: „А вие не сте ли баща и дядовци? Имате късмет, че момчето не ме помоли да изсвиря нещо. Защото, ако го беше направило, щях да изпълня желанието му.“
Няма съмнение, че голямо влияние върху Лоренцо има майка му Лукреция, по баща Торнабуони. Чрез характера и възпитанието й силната й и дълбоко артистична личност внася в гените на Медичите една съзидателна частица, която до този момент не е изразена. Свързан с това е и друг оформящ аспект в отглеждането на Лоренцо. До този момент могъщите семейства във Флоренция съществуват главно като кланове, което се вижда не само в начина им на живот, но и в избора им на място за живеене. Разширените, почти племенни родове обитават заедно семейния дворец, а водачът ръководи общото съществуване. Верността и до голяма степен индивидуалността определят клановата идентичност. Същото важи и за семейните кланове, които не живеят в дворци, но се обединяват в съседни къщи.