Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Накамура?

Уолнът Крийк?

Нищо не можеше да проумее. Но сега нямаше време да се занимава с това. Ван Влиет отново се обаждаше.

Искаше незабавно да му покаже някакви нови чертежи.

Голяма изненада, че Ван Влиет щеше да струпа поредната купчина чертежи върху бюрото му.

— На какво са тези чертежи? — въздъхна Роудс.

— Някои нови обобщения относно проектираните водородноцианидни нива в атмосферата и как възнамеряваме да се справим с произтичащите от това усложнения.

— Направо съм задръстен с работа, Ван. Не може ли да почака малко?

— Но проблемът е невероятно интригуващ.

— Нима да дишаш водороден цианид ти се струва интригуващо? — Възкликна Роудс. — Да, може и така да се окаже. Но няма да е за дълго.

— Не това имах предвид, Ник — настоя Ван Влиет. След изпращането на официалното искане за увеличаване на бюджета в Ню Токио неочаквано беше започнал да го нарича „Ник“, което не му се нравеше особено. — Разбираш ли, Ник, изведохме някои страхотни уравнения, които доказват вероятността за образуване на аминокиселини в океана. Нови аминокиселини! Ако ми дадеш само пет минутки да ти покажа за какво става дума…

— Добре — съгласи се Роудс. — Пет минути.

Ван Влиет отне петнайсет. Но вината за това беше най-вече на Роудс: стана му интересно. Изчисленията, изглежда, доказваха, че очертаващата се химическа конфигурация на океана би могла да възпроизведе в известна или непредвидимо висока степен някои аспекти на първичното му състояние, наподобяващо гъста, питателна супа. След стотиците години безотговорно тровене на цялата биосфера с всевъзможни смъртоносни боклуци човечеството явно беше на път да си погоди поредния невероятен номер, обърнат този път с лице към живота вместо към смъртта: някаква неподозирана биогенеза, протичаща успоредно с предвидимите самоунищожителни процеси, която би могла да репродуцира първичните химически енергии, довели до появата на първите прояви на живот върху Земята в този миш-маш от пурини, аденилати и аминокиселини, образували след безброй химически реакции сложни полимери, от които би могло да произлезе…

Почти всичко.

В дълбините на океана на двайсет и четвъртото столетие протичаха изумителни генетични процеси.

— Разбираш ли? — извика Ван Влиет. — Възможна е появата на нови форми на живот, Ник! Сътворението започва отново!

— Втори шанс за трилобитите, а? — намери сили да се усмихне Роудс.

Забележката му, изглежда, не развесели Ван Влиет, а по-скоро го засегна.

— Имам предвид едноклетъчни организми, Ник. Бактерии. Протозоа. Непредсказуема спонтанно самовъзпроизвела се океанска микрофлора и фауна, която би преобърнала нещата за всички съществуващи вече форми на живот. Такива като нас.

„Точно така“ — помисли си Роудс. Някаква непозната жива материя, изскочила от водите, за да доунищожи и без това вече порядъчно съсипаната планета.

Идеята, честно казано, беше интересна. Макар че, честно казано, Роудс не можеше да разбере какво общо има всичко това с Програмата за оцеляване и адаптиране на „Сантачиара текнолъджис“ или поне каква беше пряката им връзка.