![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
— О — отвръща той. — Вярно. Анжела.
Мислеше, че става дума за някоя си Ема Луис. Понякога Изабел е изумително непоследователна.
Напъва се да си спомни малкото, което знае за Анжела. Шестнайсет-седемнайсетгодишна, живее някъде в северната част на Бъркли, бащата е университетски професор по история или нещо такова. На лечение при Изабел за — какво беше? Депресия? Потиснатост? Не, предполага Роудс: момичето страда от „парников синдром“. Сега е на мода. Тотална екологична параноя. Един господ знае защо се разпространява едва сега: звучи му като от края на двайсети век. Но, изглежда, всички деца го прекарват. Изпитваш не само усещането, че небето е стегнало планетата като в менгеме, но и че реалните стени те притискат от всички страни, че таванът се спуска отгоре ти, че всеки момент ще се задушиш.
— Самоубийство? Наистина ли? — запитва Роудс.
— Страхувам се, че да. Когато днес дойде, беше си поставила две дихателни маски.
— Две?
— Убедена е, че една не е достатъчна. Че въздухът е абсолютно отровен, че ако поеме по-дълбоко дъх, дробовете й ще станат на каша. Искаше да й предпиша двойна доза серум. Когато й казах, че въобще нямам право да давам рецепти, изпадна в истерия.
— Това е по-скоро обратното на склонността към самоубийство — отбеляза кротко Роудс. — Свръхзагриженост за самосъхранение — да, но защо това да означава…
— Не можеш да разбереш. Никога нищичко не можеш да разбереш, нали знаеш?
— Изабел…
— Смята, че всякакви предпазни мерки са безсмислени. Смята, че е обречена, Ник. Че сме на прага на окончателен и апокалиптичен екологичен срив, че те са последното човешко поколение и че някаква гигантска, отвратителна екокатастрофа ще ни връхлети и ще ни унищожи до един по възможно най-ужасния начин. Преизпълнена е с гняв.
— И предполагам, че има право. Макар да мисля, че избързва със стотина години. И все пак… самоубийство…
— Крайното ожесточение. Храчка в лицето на света. Отказ от живота в израз на протест.
— Наистина ли мислиш, че ще го направи?
— Не знам. Но е твърде вероятно.
Напрегнатото й лице променя израза си: съмнение, страх, несигурност. Необичайно за нея. Конвулсивно подръпва косата си и я навива на масурчета. Започва да крачи из стаята.
— Главното, което ме безпокои, е, че случаят може да надскочи професионалната ми компетентност. Аз съм терапевт, а не психиатър. Чудя се дали да не я прехвърля на колега.
Тя просто мисли на глас. Вече е убеден в това. Все пак може би очаква някакъв знак от негова страна, че я слуша.
— Щом смяташ, че съществува и най-малка опасност…
Сега гласът й е по-мек. Гласът на терапевта:
— Но това ще бъде предателство от моя страна. Анжела и аз сме сключили споразумение. Аз съм длъжна да я насочвам. Тя ми се доверява. Аз съм единственото човешко същество, на което тя се доверява. — И гласът й отново се втвърдява. Мигновена промяна: чиста стомана. Гневният поглед. Сменя настроенията си със скоростта на светлината. — Защо изобщо ти разказвам всичко това? Изобщо не си в състояние да проникнеш в дълбочината на нейните безпокойства. Не разбираш ли, че да я изпратя на консултация при друг, да я предам на някакъв непознат в този деликатен момент…
— Но ако се боиш, че ще се самоубие все пак…
Кротките му думи само доливат масло в огъня. Изабел пламва:
— Виж какво, Ник, аз трябва да взема решение! Това са сложни взаимоотношения, които изобщо не те засягат, които си неспособен да проумееш с ограниченте си възможности да си изясниш деликатната междуличностна връзка между едно разстроено момиче и единственото човешко същество на земята, което полага истински грижи за него, така че изобщо не е твоя работа да пробутваш шибаното си некомпетентно мнение за…
Тя млъква и започва да мига, сякаш току-що излязла от транс, докато поема дълбоки глътки въздух. Май беше разбрала, че малко е попрекалила.
Няколко мига тишина. Роудс чака.
— Не бива така — промълви тя.
— Какво?
— Не бива да постъпваме така, ние двамата с теб. Не бива да се караме по такъв повод — добавя Изабел и очакваната нежност се завръща в гласа й.
— Не бива — съгласява се той с огромно облекчение. — Абсолютно права си. Не бива да се караме по какъвто и да е повод, Изабел.
Тя като че ли искрено се опитва да превъзмогне възбудата и обладалата я враждебност. Той почти вижда как механизмите се успокояват в главата й.
Чака да види какво ще последва.
Изведнъж, без каквото и да е предупреждение, невероятна промяна на темата: