Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Естествено, че е така. И тя отлично го знае. Възрастни хора сме в края на краищата. Йоланда съвсем не е монахиня, нито пък Изабел. Йоланда трудно би могла да се похвали с прекомерна непорочност. Изабел я защитава само защото търси нов конфликт. Разбира се, Роудс не обелва и дума за всичко това.

Изобщо не обелва нито дума.

Изабел го прави вместо него.

— Каза на Пол, че би легнала с всеки. Така ли?

— С по-малко думи. Но… за бога… виж какво, Изабел, не по-зле от мен знаеш, че Йоланда съвсем не е светица. Съвсем.

— С теб спала ли е?

— Изабел!

— Е, спала ли е?

Всъщност е спала. Роудс не е сигурен дали Изабел го знае. Йоланда споделя с Изабел какво ли не, но това може би й е спестила. Чуди се какво да отговори, тъй като не иска повече скандали, но не иска да го хванат и в лъжа. Решава да печели време.

— Какво значение има това? — пита той.

— Да или не, Ник?

Дълбока въздишка. Добре, кажи й това, което иска да узнае.

— Да. Веднъж.

— Господи!

— Ти беше заминала. Тя пристигна. Не помня кога беше. Беше наистина горещо, рекордни горещини, отидохме на плажа и след това…

— Добре. Няма нужда да пускаш цялото видео.

Застанала е до прозореца с гръб към него и прилича на мраморна статуя.

— Изабел…

— Върви на майната си.

— Искаш да си тръгна ли?

— Ти как мислиш?

— Късаме ли?

— Не знам. Може би да. Може би не.

Усеща, че гласът й е смекчен и неуверен. Старият й номер — като стане напечено, да отстъпва. Роудс отива до шкафа и си налива чаша питие до горе. Едва след това се усеща, че чашата на масата стои недоизпита. Отпива огромна глътка от новата и я оставя до другата.

— Ако искаш, можеш да останеш — казва отпаднало и с безразличие тя, сякаш от много далеч. — Или да си вървиш, както предпочиташ.

— Съжалявам, Изабел.

— За какво?

— За Йоланда.

— Забрави го. Пък и какво значение има?

За момент се уплашва, че Изабел ще му признае някакво свое странично увлечение. С желанието или да го накаже, или пък да го освободи от чувството за вина. Каквото и да е, той не би искал да го чуе, ако въобще има нещо за чуване. Йоланда е единственото му отклонение. Легна с нея почти автоматично, без изобщо да се замисля: лично за нея това не беше нищо повече от приятно приключване на вечерта, една малка симпатична авантюра, която не означава нищо повече и е без всякакви последици. А той беше само послушен изпълнител.

— Виж какво, Изабел…

Роудс прекосява стаята, приближава се до нея и докосва раменете й. Ръцете му потрепват. Мускулите на гърба й са стегнати. Като излети от чугун.

— Бих искал да остана — отронва той.

— Както искаш.

Същият далечен глас.

— Ти знаеше, нали? За Йоланда и за мен?

— Да. Разбира се.

— В такъв случай защо…

— Да чуя какво ще ми кажеш.

— Получавам точка за честност поне.

— Да. Предполагам. Виж какво, ще отида да довърша работата си, съгласен ли си?