Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Време беше да започне работа най-после.

— Сезам, отвори се — пророни вяло Роудс и Виртуал едно започна да бълва потоци информация във въздуха.

Гледаше ги като втрещен. Доклади, доклади, доклади. Количествени измервания за абсорбирането на ензимите от лабораторията в Портланд; дълга, скучна и тъпа реч от един от подотделите, която се занимаваше с един предварително обречен проект за присаждане на бели дробове на възрастното население вместо генна ретрофия; заплашително количество резюмета и препратки от „Природа“ и „Наука“, за чието преглеждане само не би стигнал настоящият му живот; ужасяваща купчина документи по повод някакъв съдебен спор между портиери андроиди от третия етаж за превишаване на служебните задължения; протокол от заседанието на някакъв самурайски филиал в Сау Паулу, за който изобщо не беше чувал и чиято дейност очевидно допълваше изследванията на неговия собствен отдел. И т.н., и т.н., и т.н., и т.н.

На Роудс му се дорева.

Постепенно работата му се беше превърнала единствено в администриране, почти не оставаше време за научна дейност. С нея се занимаваха младоци като Ван Влиет, докато той затъваше в потопа от доклади, бюджетни искания, стратегически анализи, безнадеждни програми, като тази за белодробните присадки, и т.н., и т.н., плюс това посещаваше безкрайни и умопомрачително безсмислени заседания, а през случайно възникналите свободни вечери се опитваше да парира обезпокоителното любопитство на израелските шпиони. Часовете за разтуха след това беше посветил на ожесточена саморазрушителна битка с жената, която по общо мнение обичаше. Това някак си не беше животът, на който се беше надявал. Очевидно беше дерайлирал някъде по пътя.