Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Ужасно я желае. Винаги е така, всяка нощ. Промъква ръка покрай нейната и я отпуска върху меката извивка на дясната й гърда. Гърдите на Изабел са единственото меко нещо у нея: тялото й е сухо, стегнато, атлетично. Тя не помръдва. Гали я нежно. Диша във врата й. Никаква реакция. Сякаш е умряла.

— Добре — казва накрая тя, — щом толкова ти се иска. Да свършваме!

Обръща се към него. Поглежда го втренчено и разтваря крака.

— За бога, Изабел…

— Давай! Какво чакаш!

Разбира се, той не иска да е по този начин. Но тя го прави безпомощен и когато го придърпва безцеремонно върху себе си, той не е в състояние да се противопостави. Омерзен, прониква набързо в нея. Въпреки всичко тя е влажна и предразположена и започва да движи бедрата си по начин, който го кара да свърши по-бързо. Той покрива лицето й с благодарствени целувки, но в същия момент е ужасен и потресен от това, което вършат. Ожесточено, самоунищожително чукане, самата смърт на любовта. Когато се изпразва, той избухва в ридания.

Тя го прегръща, гушва го върху гърдите си, гали го по косата, шепне му нежни думи. Всичко отново изглежда прекрасно. „Боже господи — мисли си той, — боже господи, боже господи.“

В съзнанието му неочаквано прозвучава гласът на Пол Карпинтър: „Тя е една разстроена жена, Ник.“

„Не, просто е дълбоко обвързана с…“

„Чуй ме. Тя е разстроена. Както и приятелката й Йоланда, която ти беше така любезен да подхвърлиш в леглото ми преди няколко вечери. Това са изключително сексуално надарени жени, а ние, търсачите на някаква слаба утеха, сме изцяло подвластни на сигналите, които те излъчват между краката си.“

Така е. Точно така. Ако имаше поне малко смелост, щеше да се махне. Сигурен е. Но подобна постъпка е свръх силите му. Ужасно се привързва и е готов на всякакви компромиси, докато съществува и най-малката надежда.

Накрая потъва в неспокоен сън. Към пет се събужда, целува леко заспалата Изабел по върха на носа и се прибира у дома.

Няколко минути след осем е в офиса. Миазмите на предишната нощ витаят около него, но се надява да разпръсне мрачното униние с напрегната работа. Минава му през ума, че въпреки целия ужас през нощта този път поне не се скараха за изследователската му дейност. Макар това да е твърде слаба утеха.