Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Поради това, че 2 септември е събота и някои от министрите не са в столицата, новото правителство започва работа на 4 септември, когато изготвя правителствена декларация с основните задачи, стоящи пред него. Декларацията е прочетена същия ден по радиото от Муравиев. Разоръжаването на германските войски продължава, но някои от българските офицери не го изпълняват стриктно.650 На 4 септември 1944 г. Муравиев оповестява по радиото следната наредба-закон: „Член първи. Амнистират се всички престъпни деяния, извършени до влизане в сила на тази наредба-закон по следните закони: Закона за защита на държавата, Закона за защита на нацията, Закона за еднократния данък върху имуществото на лицата от еврейски произход, Закона за разтуряне на партийно-политическите организации, Закона за ликвидиране имуществата на разтурените партийно-политически организации, Наредба за печата на закона на временният надзор върху печата.“651

Н. Михов описва в дневника си среща на новия министър-председател с регентите, проведена на 4 септември по обед. Муравиев отново иска оставката на Филов. Последният казва, че е готов да се оттегли, но това трябва да стане по начин, който не би се изтълкувал като ултиматум от правителството към Регентския съвет.652 На 5 септември сутринта министрите заседават и като вземат повод от това, че германците пленяват командира на българския корпус и някои други военни, те скъсват дипломатическите отношения с Германия, за което веднага е информиран германският пълномощен министър Бекерле. Повдига се въпросът за обявяване война на Германия, но военният министър ген. Иван Маринов се обявява против, аргументирайки се, че българската армия не е готова за война срещу германците, а последните все още имат силни подразделения. На същото заседание, описано от Муравиев в неговите спомени, се взема решение за преустановяване на дейността на Народното събрание, а така също и на националистическите организации като Бранник, ратниците и легионерите.653 На вечерното заседание на кабинета, на което присъстват и двамата регенти ген. Михов и княз Кирил, ген. Маринов отново заявява, че армията не е готова, за да може да се обяви война на Германия. По време на съвета министрите изненадани узнават за обявяването на война от СССР на България. Те взимат решение веднага да се поиска примирие, а след това Муравиев извиква съветския шарже д’афер Яковлев и му иска обяснения. Но Яковлев заявява само, че причините за обявената война са известни на българското правителство.654 Ето какво е записал в дневника си на 6 септември Георги Димитров: „Изпратих на Сталин и Молотов записка за правителството на Муравиев-Мушанов-Гичев-Буров, смятайки го за негодно да се справи със сегашните задачи, стоящи пред българския народ, и затова може да просъществува много кратко време.“655