Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 27 август английският посланик в Турция получава от Лондон инструкции да изпрати българските преговарящи в Кайро. В делегацията влизат Балабанов, Киселов, полк. Желязков и Мошанов, който след румънското излизане от войната се прибира в София, а останалите се намират в Анкара.622 След капитулацията на Румъния Ст. Мошанов преценява, че мисията му вече е приключила и се завръща в България. Той е приет от Багрянов и Драганов, а след това и от регентите, пред които докладва за свършеното от него в Турция. Според спомените на Мошанов, той настоява и успява да се срещне насаме с княз Кирил. Обаче на 27 август англичаните го търсят, за да му предадат, че условията за примирие ще бъдат връчени. След като не го откриват, на среща с Хюгесън е поканен Балабанов, на когото е заявено, че възможно по-скоро Ст. Мошанов трябва отново да дойде в Турция, а след това да отпътува за Кайро, където ще се връчат условията на примирието.623

Годишнината от смъртта на цар Борис е отбелязана с панихида в Рилския манастир. След това регентите, заедно с Багрянов и Драганов, приемат Ст. Мошанов, който трябва да отпътува за Турция. Мошанов иска да се състави делегация и в нейния състав да има известни политици. Той заявява, че ако се стигне до преговори, ще настоява те да се водят в Цариград, а не в Кайро, където има много сърби и гърци. Ген. Михов пише по този повод: „Научихме, че при изготвяне на условията за нашето излизане от войната, или примирието, според противната страна ще вземат участие и сърби, и гърци. Не ще ни скроят хубава дреха, но да не е съвсем лоша, че тогава какво ще се прави.“624 На 29 август сутринта „Копринаров“ отпътува за Турция с автомобила на военния министър.625

След разговора със Ст. Мошанов, същата вечер регентите приемат току-що завърналия се от среща с фюрера германски пълномощен министър Бекерле, който носи писмо от Хитлер. Фюрерът пише, че след като България се смята за неутрална държава, немските действия ще се определят от военното положение. Регентите заявяват, че нямат никаква готовност да се съпротивляват на север и затова ще опитат чрез дипломация да избегнат конфликта. Бекерле предлага някой от регентите да отиде и лично да се аргументира пред фюрера, но поканата е отклонена.