Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

В 6.30 ч. сутринта на 30 август Киселов завежда Мошанов на среща с американски дипломати, между които са военният аташе, вицеконсулът и Бляк. На тази среща Мошанов получава съвет да протака сключването на примирие, за да не стане България ябълката на раздора между съюзниците. След срещата Киселов пита Мошанов дали вече е разбрал защо той е отклонил участието си в делегацията.629 На 1 септември в 18.00 ч. българската делегация в състав само от двама души — Ст. Мошанов и полк. Желязков, е приета от съюзническите делегации на Англия и САЩ, чиито състав също е от по двама души. На това първо заседание съюзниците заявяват, че признават правителството на Багрянов, но тъй като Мошанов иска допълнителни пълномощия от България, казват, че ще уважат неговото мнение и ще отложат заседанията с ден-два. На това първо заседание Мошанов констатира, че англо-американците биха желали условията за примирие да се връчат на България преди Червената армия да влезе на нейна територия.630

При пребиваването на българската делегация в Кайро полк. Желязков води дневник. На първата среща на 1 септември в 18.00 ч. Мошанов реагира срещу условията, при които е поставена българската делегация и които наподобяват домашен арест — в неудобна квартира и при постоянното наблюдение от английски офицер. Съюзниците си взимат бележка от оплакването и делегатите са преместени в по-добра квартира, но този път под наблюдението на двама английски агенти. Полк. Желязков пише, че има промяна в отношението на съюзниците към делегацията. „Веднага започна да се чувствува едно по-дружелюбно и внимателно отнасяне към същата.“631

Регентите дават мандат за съставяне на кабинет на земеделеца Константин Муравиев, който след консултация със своите съпартийци, приема задачата и започва сондажи. На 2 септември 1944 г. Муравиев се среща с регентите. Преди да е съставил правителството, те му заявяват, че няма никакво време за губене, а Филов му казва следното, което Муравиев е записал в своите спомени: „Вижте, моля ви, да съставите правителството. Страната не може да стои в анархия след глупостта, която направи Иван Багрянов. Даваме ви най-широк мандат да съставите правителство, от които партии намерите за добре. Моля ви, не се бавете, защото не можем да оставим страната повече без правителство, па макар и то да не е най-доброто.“632 Тази декларация Филов прави, след като преди това, според Муравиев, регентите са се отделили в друга стая и са се съвещавали. Като слизал по стълбите, началникът на канцеларията на регентството Горанов му съобщава, че регентите са казали, че ако Муравиев прецени, може да състави изцяло земеделско правителство. Това изявление Филов прави, след като Ив. Багрянов, въпреки договорката с регентите да не си подава оставката, преди да се състави ново правителство, произнася реч по радиото, в която съобщава, че си подава оставката и че регентите и щабът на войската са му пречили да си изпълни дълга. Има известна неяснота дали действително на 2 септември следобед се е състояла срещата между Муравиев и регентите. Филов в своя дневник твърде подробно описва 2 септември, но не споменава за подобна среща, а тъкмо обратното — пише, че регентите са чакали Муравиев да ги посети и това посещение става привечер, когато се подписват и указите за новото правителство. Остава отворен въпросът дали е имало среща между Муравиев и регентите на 2 септември след пладне, или не. Логично е да се сметне за по-достоверно написаното от Филов, защото той води дневник, докато Муравиев пише спомени и то доста години след посочените събития. Обаче 2 септември е твърде важен ден за Муравиев и едва ли е възможно да не се е запечатал отчетливо в неговата памет, още повече, че става въпрос не за пропуснато събитие, а за добавено.