Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
На 17 септември К. Георгиев обявява програмата на Отечествения фронт, която е доста подробна. В нея той се спира, както на външната политика, така и на вътрешната, социалната и т.н. В „История на България“, т. 2 от 1955 г. четем, че най-голямата заслуга за успеха на народното въстание изиграва Съветската армия и „нейния гениален вожд генералисимус Сталин, за което Партията, работническата класа и целият наш трудещ се народ ще запазят чувството на вечна признателност.“691
На 20 септември Ст. Мошанов и полк. Желязков отпътуват от Кайро. С тях тръгва и земеделския лидер д-р Г. М. Димитров — Гемето. В Анкара на 21 септември Мошанов посещава дипломатическите представителства на СССР, Англия и САЩ и след това през Цариград заминава за България. На 24 септември сутринта Мошанов пристига в София и още същия ден докладва на министър-председателя Кимон Георгиев и на външния министър Петко Стайнов за своята мисия в Кайро.692
Положението в Беломорието е нерегламентирано. Българските войски, които се намират там, трябва да осигуряват реда и спокойствието и да посрещнат гръцките комунисти, които слизат от планините, за да заемат градовете и селата. Но гръцките националисти на А. Чауш, подкрепяни от Англия, също имат такива претенции. Англичаните успяват с интриги да накарат главнокомандващия II окупационен корпус ген. Сираков да подпише на 18 септември договор с лидера на гръцките националисти А. Чауш, според който българските войски трябва да изгонят вече настанилите се комунисти по Беломорието и да спомогнат за идването на тяхно място на националистите и то само за 4 дни — до 22 септември.693 Но още на следващия ден ген. Сираков нарежда да се гледа на гръцките комунисти като на приятели, а на 20 септември окончателно отказва да съдейства на гръцките националисти за изгонването на гръцките комунисти от Беломорието.694
Английската дипломация защитава становището, че преди да се започнат преговори с България за сключване на примирие, тя трябва най-напред да изтегли войските си от териториите, както на Гърция, така и на Югославия.695 От 25 до 27 септември на посещение в Москва е югославският лидер Й. Тито. Там той води разговори с Г. Димитров, в които се засягат въпросите за българската армия на югославска територия, за Македония и за сключване на българо-югославско съюзно споразумение, което да доведе до федерация на южните славяни.696 На водените разговори за бъдещата федерация от югославска страна Македония се сочи като самостоятелна единица, наред с България и Сърбия. Двамата комунистически лидери решават да се постигне споразумение за действията на българската армия на югославска територия, за което българска делегация трябва да отиде в Крайова.697 Българската делегация е начело с Добри Терпешев, а в нейния състав е включен и представителят на „Звено“ Петър Тодоров, който е участник в превратите от 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г.. Сега той не е включен в кабинета на ОФ, но му се възлага дипломатическа мисия. Тодоров пише в спомените си, че срещите с югославяните протичат изключително сърдечно, но е недоволен, че Терпешев е обвинявал повече, отколкото трябва, бившите български управници. Когато Тито настоява България да предаде някои военнопрестъпници на Югославия, Терпешев изразява готовност, но, както пише Тодоров, той се намесва в разговора и заявява, че не е уместно да се стига до крайности. Между българската и югославската страна на 5 октомври се постига споразумение и е оповестено комюнике, което Петър Тодоров цитира в спомените си:
691
История на България. Т. II. С., 1955, с. 876.
692
Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 384.
693
Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 317.
694
Пак там, с. 318.
695
Пак там, с. 321.
696
Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения 1944–1949 г. С., 1994, с. 191–192.
697
Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 440.