Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Мнението на Ст. Рачев за бъдещата българска съдба е, че: „Сталин не желаеше да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и САЩ, тъй като я смяташе за съветска сфера на влияние. Той планираше да окупира България и да постави на власт правителство на ОФ, ръководено от комунистите.“662 Муравиевото правителство си поставя три основни задачи, които трябва бързо да реши. Първата е да се направи резкият външнополитически завой, който да откъсне България от Германия; да се преустанови войната с Великобритания и САЩ и да се намери начин да се предотврати навлизането на Червената армия на българска територия. Втората задача е свързана с премахване на диктатурата и възстановяване на конституцията. Третата задача е да се склонят комунистите да влязат в правителството, за да се избегне, както пише Илчо Димитров, опасността от „социален преврат.“663 Правителството се заема с мащабни промени — отменя смъртните присъди, дава амнистия на политзатворниците, прави промени в администрацията и армията, в училищата се приемат отново учениците, изключени за противодържавна дейност. След като Муравиев няколко пъти заплашва, че правителството ще подаде оставка, ако Б. Филов не се оттегли от Регентския съвет, на 8 септември Филов излиза от регентството.664 След нападенията на германците над български военни в Югославия, военният министър Ив. Маринов нарежда на българските войски да окажат съпротива и да предотвратят германско настъпление.665 На 6 септември правителството официално оповестява скъсването на дипломатическите отношения с марионетните правителства на Виши, Италианската социална република, Хърватско и Словакия.666 Също от 6 септември са решенията на правителството да не се оказва съпротива на Червената армия, ако тя премине на българска територия, както и решението за обявяването на война на Германия, което обаче влиза в сила от 8 септември.667 На 13 октомври Хитлер определя този ход на българското правителство като предателство. Към това предателство е причислена и Румъния.668 С обявяването на война на България СССР, както показват документите в сборника „България — непризнатият противник на Третия Райх“, „си спечелва активно, а не просто почетно място в едно следващо примирие.“669

От 6 септември в България започват стачни действия. Поради забавянето на амнистията започва разбиване на затворите и освобождаване на задържаните. „На 8 септември сутринта съветските войски пресякоха българо-румънската граница и навлязоха в територията на България.“670 На 4 септември 1944 г. заповедта до III Украински фронт е да не окупира цялата територия на България, а да заеме североизточна и югоизточна България. Вероятно Вл. Мигев е прав, че има договорка с българските комунисти те сами да вземат властта в София и по този начин да затвърдят позициите си.671 Червената армия започва своето настъпление на българска територия на 8 септември преди обед. Е. Емануилов пише за сформирането на новото правителство на ОФ, но избягва да се характеризира начина, по който новият кабинет идва на власт.672 След като СССР обявява война на България и показва, че нейната съдба не му е безразлична, Великобритания разбира, че ще загуби възможността да бъде решаващ фактор в по-нататъшната политика на България. Англичаните няма да могат да налагат своята воля в победената страна и евентуално да компенсират съюзниците си Гърция и Югославия. В крайна сметка става ясно, че ако Лондон иска Гърция да остане в британската сфера на влияние, ще трябва да остави България на съветската воля, но в никакъв случай Великобритания не би се съгласила на България да се признае статут на съвоюваща и по този начин да понесе по-малки репарации.673