Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
— Убих си кракът, хромя! Не мога.
Действително, Рангел, премалял от бягане, с цървули продънени, из които се подаваха разкървавени пръсти, едвам стъпаше на левия си крак и нямаше възможност да се спаси с бяг — от стражарите и следователно от съд и петнайсетгодишен затвор.
Тоя шоп беше около двайсет пет годишен рус момък, облечен в скъсани шопски беневреци и изжулен дорамник, с раздрани ръкави на ризата. Той имаше ръст среден и здраво развита снага, лице сухо, очи сини, с поглед енергичен, зверовит, който светеше изпод тясното му силно издадено чело.
Стремски, който в Бреговец беше готов да свидетелствува против него, да каже истината, въпреки гласът на българина, който викаше в сърцето му, тука се смили. Видът на младия шоп, гонен от два дни като звяр, пробуди в душата му съчувствие и желание да го спаси. Но как? Той мислеше какъв способ да намери, преди да изпъкнат там гонителите. Веднага той фана за ръка Рангела, поведе го към колата, които бяха наближили, зема поводника от ръцете на коларя, увря го в неговите, размени им шапките и му каза:
— Води нагоре, а гледай надолу! — па се обърна към коларя: — Ти ела с мене. — И те тръгнаха двамата да идат към доктора. В тоя същи миг петима стражари излязоха на шосето.
Те попитаха доктора видял ли е бежанеца. Той отговори, че не е.
— Той без друго е слезнал надолу, зад завоя, той хромеше и нагоре не можеше да върви — размениха си мисли стражарите.
— Напред! И стреляйте, ако не спре — изкомандува старшият им.
И потерята бързишката слезна надолу и мина край колата и водача им, без даже да погледне към тях. Когато по-следния шум от гонителите изчезна, Стремски и докторът приближиха до благополучно избягналия опасността Рангел.
— Ти да благодариш бога, че ти избавихме кожата от куршумите! — каза му докторът.
— Сполай ви, господин докторе — каза ниско и още много уплашен Рангел.
— Сега тъй ще водиш колата чак до върха, а там ще видим… Па по-малко куцай.
— Бива.
Но клетия момък едвам премещаше крака, премалял и изнемощял.
— Ял ли си? — попита го Стремски.
— Дека, господине? Дренки и трева ям от два дена. Това дал господ в гората… — отговори Рангел, като изглеждаше Стремски и искаше да го познае.
Найден извади половина хляб от коша в колата и му го даде.
— А! Вие ли сте, господине, дето на Кутловица ме видяхте? — извика ненадейно Рангел, като позна най-после Найдена. Па като сграбчваше хляба, сграбчи му и ръката и я цалува много пъти.
— Ние сме българи, Рангеле, затова ти помогнахме сега, но да се убиват хора, макар и турци, то е лошо нещо и грозно. Помни и пази се — каза му Найден, като отминуваха напред с доктора.
— Ех, господине, да го знаеш ти кой беше турчино, като мене щеше да сториш!… Той християнска кръв е пил! Комка да не зема, ако лъжа — казваше Рангел, без да бъде чут вече от Найдена, като фана да ръва изгладнял коматя.
Двамата другари мислеха из пътя как да притулят и нататък Рангела. Неговата съдба ги интересуваше вече и участието им растеше към тоя млад и силен момък, жертва на едно пагубно увлечение, но повече геройско, отколкото безчестно: той беше убил в лична борба един враг на народа им, беше отмъстил за неправедния грабеж и за другите му насилия над българи. И Стремски си напомни за баща си, зверски съсечен от един турчин, който беше видял добро от него и се питаше дали би могъл да му прости и дали имаше право да прости, ако му паднеше във властта звярът-убиец! Наистина чувството на хуманност, светъл плод на нововремската философия, му повеляваше да прости, но имаха ли право да искат от една първобитна, непосредствено чувствующа природа, като Рангеловата, пориви от великодушие, непонятни за неговия прост естествен ум?
Когато излязоха на билото, те видяха на поляната един стражарин, който пазеше шест коня. Разбраха, че прежните стражари са били конни и временно са оставили конете си тука, за да бродят пешком стръмнините букашки. Тяхното повръщане тука прочее беше сигурно.
Когато пак пощенският колар, който чакаше на същата поляна, впрегна конете, те качиха Рангела при него, като му нахлупиха много ниско шапката на челото. По причина на близостта на потерята те измениха и плана си за обядване и вместо в близкия Петрохан решиха да обядват долу на Гинцките ханища. Кратковременното бавене при Петрохан поради препрягането на конете мина без никаква опасност. В кръчмата нямаше никой. Четиримата конници-шопи, които излязоха оттам още при спирането на колата и тръгнаха напред, не бяха тъдявашни, а от Искрецката околия, както узнаха от ханджията. В една стаичка докторът прегледа Рангеловият крак. Намери, че ходилото беше разрязано от камък, но раната беше лека и щеше да заздравее скоро, ако се пазеше кракът спокоен. Когато колата пак тръгнаха, шопската дружина беше изминала вече поляната и се спущаше надолу към Гинцките ханища.