Полет над кукувиче гнездо
- Автор: Киси Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полет над кукувиче гнездо». Краткое содержание книги:
— Искам да се направи нещо! Чувате ли? Искам нещо да се направи! Нещо! Не…
Двете високи черни момчета склещиха ръцете му изотзад, а ниското метна един ремък около тялото му и го пристегна. Чезуик увисна като да го бяха проболи и двете високи санитарчета го повлякоха към Буйните; чуваше се как тялото му се блъска тежко в стълбите нагоре. Когато черните момчета се върнаха и седнаха, Старшата се обърна към Острите и ги изгледа подред. Откак отведоха Чезуик, никой не беше продумвал.
— Някой да желае да каже още нещо за разпределянето на цигарите? — попита тя.
Обгърнах с поглед съкратената редица лица, открояващи се на фона на отсрещната стена, и очите ми накрая се спряха на Макмърфи, който си седеше в ъгъла, изцяло погълнат от желанието да усъвършенства сеченето на карти с една ръка… Белите тръби на тавана започнаха отново да излъчват хладната си светлина… Просто я чувствах как проникна в стомаха ми.
Сега, когато Макмърфи вече не ни защищава, някои от Острите започват да философстват и казват, че той нещо пак надхитря Старшата; бил разбрал, обясняват те, че тя смятала да го изпрати при Буйните, и решил известно време да прави поведение, да не й предлага поводи. Други смятат, че й е дал малко почивка, а после ще й извърти някой нов номер, още по-гаден и груб. Събират се на групички и приказват ли, приказват, чудят се.
Само аз знам защо е това. Нали го чух какво си говори със спасителя. Цялата работа е там, че най-после започва да става предпазлив Както стана предпазлив Татко, когато накрая разбра, че няма да може да се пребори с ония от града, които искаха правителството да построи язовира, защото щял да донесе пари и работа, а и защото им се щеше да унищожат селото; а пък тия тъпи индианци нека се запилеят някъде другаде заедно с вонята си и с двестате хиляди долара, които ще им плати правителството. Татко вече беше постъпил разумно — беше подписал договора; нямаше защо да ритат срещу съдбата. Рано или късно правителството щеше да си постигне своето; а така поне племето щеше да вземе добри пари. Така беше най-разумно. Макмърфи също се опитваше да действа разумно, Това ми беше ясно. Той отстъпваше, защото така беше най-разумно, а не заради някоя от ония причини, които си измисляха Острите. Всъщност той не го беше казал, но аз сам знаех, че така е най-разумно, Все си повтарях, че така е най-безопасно Както, ако се скриеш. Всеки ще се съгласи, че така е най-разумно. Разбирам го какво прави.
И ето че една сутрин това го разбират и Острите, разбират истинската причина за неговото отдръпване и че ония причини, дето те си ги бяха съчинили, са просто лъжи за невръстни. Той не казва нищо за разговора си със спасителя, но те въпреки това разбират. Предполагам, че сестрата го е излъчила през нощта по жиците в пода на спалното, защото всички го разбират отведнъж. Това си личи от начина, по който гледат Макмърфи на сутринта, когато той влиза в дневната. Не че изглеждат сърдити, нито пък разочаровани, защото и те като мен знаят много добре, че той може да накара Старшата да го освободи от болницата само като се държи така, както тя иска; и все пак погледът им казва, че биха предпочели нещата да не се развият така.
Дори Чезуик разбираше всичко това и не се сърдеше на Макмърфи, задето не вдигна патардия за цигарите. Той се върна от Буйните същия тоя ден, когато сестрата предаде съобщението си по жиците в спалното, и каза на Макмърфи, че разбира поведението му и че въпреки всичко така е най-разумно; ако знаел, че Макмърфи е изпратен в болницата не по своя воля, никога нямало да го слага на мушката. Всичко това той го каза на Макмърфи, когато ни поведоха към басейна. Но щом стигнахме до басейна, каза, че все пак му се иска да се направи нещо и се гмурна под водата. И някак си така си заклещи пръстите в канала на дъното на басейна, че нито масивният спасител, нито Макмърфи, нито двете черни момчета можаха да го отскубнат оттам. Додето намерят отвертка, за да отвинтят решетката и да издърпат Чезуик, все още стиснал решетката с пухкавите си розово-сини пръсти, той се беше удавил.
Някъде напред в опашката за обяд виждам да полита във въздуха поднос — зелен пластмасов облак, от който завалява мляко, грах и зеленчукова супа. Сифелт, цял разтреперан, полита с разперени ръце, пада назад извит на дъга и обелва очи точно под мен. Главата му се трясва в пода като в подводна скала, извитият му гръб прилича на някакъв гърчещ се, подскачащ мост. Фредриксън и Сканлън скокват да му помогнат, но високото санитарче ги изблъсква по местата им и измъква от задния си джоб плоска кафява пръчица, обвита с лента. То отклещва устата на Сифелт и вмъква пръчицата между зъбите му; Сифелт захапва пръчицата и аз я чувам как се сцепва. Просто усещам в устата си тресчиците. Гърчовете му стават по-бавни, но по-мощни, прерастват в силни, вдървени тласъци, от които той се вдига на мост, после се отпуска — вдига се и се отпуска, все по-бавно и по-бавно, докато накрая пристига Старшата и застава над него, а той се размазва на пода и се превръща в една сива пихтиеста маса.