Полет над кукувиче гнездо
- Автор: Киси Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полет над кукувиче гнездо». Краткое содержание книги:
Макмърфи се наведе напред и пошепна силно на Чезуик:
— Чух, че последното й двайсе било за клозета; освен че ще трябва да си поведеш седемте приятелчета, като тръгнеш натам, но и ще имаш право да ходиш само по два пъти на ден, тогава, когато тя ти каже.
Облегна се назад и се разсмя толкова шумно, че почти цяла минута никой друг не можа да каже нищо.
На Макмърфи му правеше голямо удоволствие да вдига такава тупурдия и мисля, че оставаше поозадачен, задето персоналът много-много не го възпираше; особено беше озадачен от търпението на Старшата.
— Мислех, че тая дърта хищница е по-сербез — рече той на Хардинг след заниманието. — Значи, просто е трябвало да си намери майстора. Лошото е само, че се държи така, сякаш все още си има нещо наум.
Докъм средата на следващата седмица той продължи да си прави кеф по същия тоя начин. После разбра защо Старшата е толкова сигурна в себе си. Срядата е денят, в който всички що-годе здрави пациенти, щат не щат, трябва да отидат до плувния басейн. Преди, когато пускаха мъглата в отделението, аз се скривах в нея, за да се измъкна. Басейнът ме плашеше; страхувах се, че ще се подхлъзна и ще се удавя, а после ще ме източат през канала и ще ме изхвърлят в морето. Като дете, когато живеехме на брега на Колумбия, бях много смел по отношение на водата; катерех се по скалите при водопадите заедно с мъжете, зеленикавобялата вода бучеше около мен и леката мъгла образуваше дъги, а аз ходех насам-натам, без дори да имам гвоздеи на обущата като другите. Но когато видях, че Татко почна да се страхува от разни неща, и аз взех да се страхувам, до такава степен, че не можех да устискам даже на един плитък басейн.
Излязохме от съблекалнята, басейнът беше пълен с голи мъже, които скачаха и се плискаха; крясъците и писъците им отскачаха от високия таван, както при всеки закрит басейн. Черните момчета ни поведоха към водата. Тя беше приятно топла, но аз не исках да се отделям от стената (черните момчета обикаляха около басейна с дълги бамбукови пръчки и избутваха всеки, който се опиташе да се хване за стената), затова стоях близо до Макмърфи; знаех, че него не могат го накара да отиде на дълбокото, ако не иска.
Той приказваше със спасителя, а аз стоях малко встрани. Според мен Макмърфи сигурно е бил в дупка, тъй като трябваше да се задържа прав с плуване, докато аз стигах дъното. Спасителят стоеше на ръба на басейна; беше облечен в тениска с болничния му номер и имаше свирка. Двамата с Макмърфи говореха за разликата между болницата и затвора и Макмърфи обясняваше колко по-хубаво било в болницата. Спасителят не беше толкова сигурен. Чух го да казва на Макмърфи, че, първо на първо, да си изпратен в болницата, не е същото, като да си имаш присъда.
— В затвора си имаш присъда и си знаеш деня, в който ще излезеш на свобода — поясни той.
Макмърфи престана да плиска водата около себе си. Той изплува бавно до стената на басейна и се задържа там, вперил очи в спасителя.
— А ако си изпратен в болницата, тогава какво? — попита той след малко.
Спасителят сви мускулестите си рамене и подръпна свирката на врата си. Той беше бивш професионален футболист със следи от шпайкове по челото; щом излезеше от отделението си, в главата му щракваше някакъв сигнал, устните му започваха да ломотят цифри, а сам той заемаше стартова позиция и се мяташе на първата минаваща покрай него сестра, като я сръгваше с рамо в бъбреците тъкмо навреме, та полузащитникът да ритне топката през освободеното пространство. Затова го бяха пратили горе, при Буйните; ако не работеше като спасител, все правеше някакви подобни глупости.
Той отново сви рамене на въпроса на Макмърфи, после се огледа да не би черните момчета да са някъде наблизо и приклекна до самия ръб на басейна. Протегна ръката си, за да я види Макмърфи.
— Виждаш ли го тоя гипс?
Макмърфи погледна голямата му ръка.
— Никакъв гипс нямаш на ръката си, братле.
Спасителят само се ухили.
— Не, имам, счупих си ръката в последния мач срещу Кафявите. Няма да мога да си облека екипа, додето не ми зарасне счупеното и не ми махнат гипса. Сестрата от мойто отделение ми каза, че ми лекува ръката тайно. Ами да, мой човек, каза ми, че ако не й давам зор на тая ръка, ако не я претоварвам и така нататък, ще ми махне гипса и аз ще се върна пак в отбора.
Той опря длани на мокрите плочки и зае лицева опора, за да провери как е ръката. Макмърфи го гледа минута-две и накрая го попита колко време ще чака, докато му кажат, че ръката му е излекувана и може да напусне болницата… Спасителят повдигна бавно ръката си и я разтърка. Направи се на обиден от въпроса на Макмърфи, сякаш го бяха обвинили, че е прекалено мекушав и си ближе раните.