Книга на мъртвите на древните египтяни

които светлина разливате и мрак прогонвате,

които съзерцавате великото и свято божество

и в единение с живота му живеете… о, вие всички,

повикайте го, той в слънчевата орбита е.

Към скритите ви домове ме отведете,

за да присъствува душата ми на вашите мистерии,

защото аз, могъщо същество, ваш равен,

съборих преградите, издигнати пред мен в Аменти,

над враговете ви възтържествувах.

О, бог велик, ти, който в орбитата слънчева си

непобедим, над враговете си ти тържествуваш

и като тебе аз, Озирис, владетелю на Аменти,

сразих аз на земята и на небето твоите врагове,

владетелю на богините и боговете!

Всесилен си пред този, чието име скрито е

и никога на други божества не се разкрива.

Пазители на праговете, поздрав! Поздрав!

Вие поправяте душите и мъртвите тела разкъсвате,

и истината-правда към душата божествена водите,

от всяко зло освободени, в Акерт живеете,

не ме оставяйте без вашата закрила,

та да не бъда смазан!

Вие, които истината-правда водите

до тайнственото и съвършено същество,

което стои в света отвъден.

То същество е с душа, на Ра подобна на душата, и е провъзгласено за Озирис!

На мене пътя покажете, над мен вратите отворете,

както и дома на Херти,

защото вие ми помагате да побеждавам враговете си! Пазачът на вратата да ми постави даровете

на моята глава да сложи той короната Неммес,

принадлежащ на този, който е в светилището скрито.

Ето неподвижната фигурка на Хор на двата хоризонта.

Владетеля на истината-правда, душа божествена, дух съвършен.

Всесилни са ръцете му.

Двамата велики богове ме поздравяват, от радост озарени…

и след като прославят ме, ръцете си около мен обвиват

и своята закрила ми отдават.

Възнасянето ми в небето прилича на възнасяне на бог.

На заповедите послушен, аз цикъла на всичките превъплъщения преминавам,

пред съдниците тържествувам.

Отварят се пред мен вратите на небето;

тъй както на земята и в света отвъден,

тъй както пред самия Ра те се отварят.

Високо възвестявам:

„Вратите на небето, на земята и на Дуат ми отворете!

Аз съм душата съживена на Озирис!

На този бог в гърдите аз живея!

Пуснете ме да мина без препятствия

през областите, от закона божествен отредени!

Като ме виждат боговете, да ме славят!

Да мога аз пред тях да имам милостта им!

Да мога да вървя напред, да обикалям аз по своя воля.

За никакъв порок, нито за вина,

упрекнат да не бъда!“