Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Сандъкът е в неговата стая до леглото — прошепна й принцесата. — Сигурна ли си, че можеш да носиш кълбото? То е много тежко и голямо.
— Не е голямо — измърмори Силвара и я изгледа учудено — Само толкова… — Тя оформи с ръце сфера, не по-голяма от детска топка.
— Грешиш. Голямо е почти половин метър. Затова те накарах да облечеш това наметало. Както и да е. Безсмислено е да стоим тук и да спорим. Ще решим на място.
Двете се промъкнаха тихо по коридора до вратата на спалнята и Лорана бутна вратата. Тя се отвори със скърцане, което я накара да се разтрепери от страх. Някой в леглото се размърда и се обърна на другата страна — беше майка й. Лорана забеляза как дори в съня си баща й я помилва, за да я успокои, и очите й плувнаха в сълзи. Но тя стисна решително устни, хвана ръката на Силвара и влязоха в стаята. Сандъкът стоеше точно до леглото. Беше заключен, но всички от групичката имаха по едно малко сребърно ключе. Тя отключи бързо и вдигна капака, но едва не го изтърва от изненада.
Драконовото кълбо бе вътре и все още блещукаше със същата синьо-бяла светлина, но големината му, точно според описанието на Силвара, беше колкото на топка за игра! Лорана го взе и въпреки тежината му успя да го вдигне без усилие. Тя го подаде на Силвара, която бързо го пъхна под наметката си.
На дъното на сандъка лежаха Змееубиецът на Танис и счупеното копие. Лорана погледна първо него, а след това меча. Прецени, че няма да може да носи и двете и понечи да остави копието Силвара сграбчи ръката й.
— Какво правиш? — изрече едва чуто и очите й проблеснаха. — Вземи го!
Лорана я изгледа учудено, но побърза да скрие копието под наметалото и да затвори внимателно капака на сандъка. В този момент баща й се обърна и се надигна от леглото.
— Какво става? Кой е? — разтърси глава той.
Лорана усети, че Силвара трепери и стисна ръката й, за да мълчи.
— Аз съм, татко — изрече тихо. — Дойдох… да ти кажа, че съжалявам… И да те помоля да ми простиш.
— А, Лорана. — Говорителят се отпусна на възглавницата и затвори очи. — Прощавам ти, дъще. Сега отивай да спиш — утре ще говорим.
Тя изчака да чуе спокойното му и равномерно дишане и изведе Силвара от стаята. Ръката й под наметката стискаше драконовото копие.
— Кой е там? — попита тихо на елфски човешки глас.
— Кой пита? — отвърна ясен елфски глас.
— Гилтанас? Ти ли си?
— Терос! Приятелю! — Младият елф излезе от сенките и прегърна ковача, но изведнъж се отдръпна. — Терос! Ти имаш две ръце!? Но нали драконяните в Солас отрязаха дясната ти ръка! И щеше да умреш, ако Златна Луна не те беше излекувала?
— Не помниш ли какво ми каза онази свиня, Фюмастърът? Че ще имам нова ръка само ако си я изкова. Ами точно това направих! Историята за сребърната ръка е дълга…
— И ще я разкажеш друг път — избоботи друг глас, — освен ако не искаш да я изслушаме в компанията на няколко хиляди елфи.
— Значи успя да избягаш, Гилтанас? — обади се Дерек от сенките. — Взе ли драконовото кълбо?
— Не съм избягал. Придружих сестра си и Сил… нейната прислужница. Идеята за кълбото не беше моя. — Гилтанас се обърна към нея. — Лорана, все още имаш време да се откажеш от тази лудост и да върнеш кълбото. Ако остане тук, ще го използваме, за да се защитим. Нашите магьосници ще разберат как работи.
— Я по-добре още сега да се предадем на стражите! Поне ще спим на топло! — Няколко кълбета пара придружиха думите на Флинт.
— Имаш две възможности, Гилтанас — или вдигни тревога, или ни пусни да минем, но ни дай малко време, преди да докладваш на Потиос — каза Дерек.
— Нямам никакво намерение да ви издавам! — заяви гневно елфът и отново се обърна към сестра си: — Лорана?
— Решението ми е окончателно. Размишлявах дълго и смятам, че изборът ми е правилен. Посъветвах се с Елистан — и той е на същото мнение. Силвара ще ни преведе през планините…
И аз познавам планините — обади се Терос. — Не че съм имал някаква работа там, но съм ги пребродил от край до край Освен това само аз мога да ви преведа покрай стражите.
— Значи се разбрахме — заключи Лорана.
— Добре — въздъхна Гилтанас. — Идвам с вас. Ако остана, Потиос цял живот ще ме подозира в съучастничество.
— Чудесно! — отсече Флинт. — Сега можем ли вече да тръваме? Или трябва да събудим още някого?
— Оттук — каза Терос. — Пазачите са свикнали със среднощните ми разходки. Стойте в сенките. Аз ще говоря с тях. — Той се наведе, сграбчи яката на Тас и го вдигна на нивото на очите си. — Това важи и за теб, крадльо.
— Да, Терос — изписка кендерът, подритвайки във въздуха. Сребърната ръка на ковача го свали на земята. Тас оправи многобройните си торби и се престори, че нищо не се е случило.