Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
— Просто ви излагам фактите.
— Благодаря, че ги сподели с нас.
Също като Мей, Чарли разбираше, че Рики измисля проблем след проблем. Като че ли искаше да запази рояците живи. Което беше абсурдно. Само че той се държеше точно така.
Искаше ми се да кажа на Чарли нещо за Рики, но по радиостанцията щяха да го чуят всички. Недостатъкът на съвременните комуникации: всеки може да те слуша.
— Ей — обади се Боби Лембек. — Как върви?
— Нормално. Защо?
— Вятърът отслабва.
— Колко е в момента? — попитах го.
— Двайсет и седем километра в час. Беше трийсет и три.
— Още е силен. Няма проблем.
— Знам. Само ви съобщавам.
— Какво е това? — попита от съседното помещение Роузи. Държеше пластмасова табла с големи колкото палец метални тръбички.
— Внимавай — предупреди я Дейвид. — Сигурно са останали от строежа. Използват ги за заваряване.
— Защо да внимавам?
— Защото съдържат алуминий и железен окис — поясни Дейвид. — При горене сместа развива адски висока температура — три хиляди градуса — и пламъкът й е толкова ярък, че не можеш да го гледаш директно. Разтопява стомана.
— Колко имаме? — попитах Роузи. — Защото довечера може да ги използваме.
— Четири кутии. — Тя извади една тръбичка от кутията. — И как се възпламеняват?
— Внимавай, Роузи. Това е магнезиева обвивка. Всеки нормален топлинен източник може да я възпламени.
— Даже кибрит ли?
— Ако искаш да си изгубиш ръката. По-добре е да се използва нещо като фитил.
— Ще потърся — отвърна тя и изчезна в стаята.
Гайгеровият брояч продължаваше да пращи. Обърнах се към мивката. Мей бе завъртяла капачката на изотопния контейнер и наливаше от жълтата течност в пръскачката.
— Ей! — Отново Боби Лембек. — Засичам известна нестабилност. Вятърът отслабва до двайсет и два километра в час.
— Добре — казах аз. — Не е нужно да ни информираш за всяка дребна промяна, Боби.
— Засичам известна нестабилност, това е.
— Засега сме добре, Боби.
Мей и без това щеше да се бави още няколко минути. Отидох при компютърния терминал и го включих. Екранът просветна — появи се меню с опции.
— Рики, мога ли да повикам кода на рояка на този монитор? — попитах аз.
— Кода ли? — сепна се той. — Защо ти е кодът?
— Искам да видя какво сте направили.
— Защо?
— За Бога, Рики, може ли да го видя?
— Естествено, че можеш. Всички поправки на кода са в директорията „код“. Влиза се с парола.
Започнах да пиша. Открих директорията. Но не можах да вляза в нея.
— И паролата е?…
— Паролата е „лангтън“, с малки букви.
— Ясно.
Въведох паролата. Влязох в директорията и пред мен се отвори списък с промени на програмата, всяка с големина и дата на файла. Документите бяха големи, което означаваше, че всичко това са програми за други аспекти на груповия механизъм. Тъй като кодът на самите частици беше малък — само няколко реда, може би осем-десет килобайта, не повече.
— Рики.
— Да, Джак.
— Къде е кодът на частиците?
— Там няма ли го?
— По дяволите, Рики, стига си ме мотал.
— Джак, аз не се занимавам с архивирането…
— Това са работни файлове, Рики, не са архиви — прекъснах го. — Кажи ми къде е.
Кратко мълчание.
— Трябва да има поддиректория, озаглавена „CDN“.
Потърсих.
— Виждам я.
В директорията открих списък с файлове, всички съвсем малки. Датите на промените започваха преди около месец и половина. През последните четиринайсет дни нямаше нищо ново.
— Рики. От две седмици не сте променяли кода, така ли?
— Да, горе-долу толкова.
Кликнах върху последния документ.
— Имате ли резюмета? — Когато бяха работили под мое ръководство, винаги бях настоявал да пишат резюмета на програмната структура — на естествен език. Те се преглеждат по-бързо от документацията в самия код. И програмистите често решават логически проблеми, когато трябва да ги опишат накратко.
— Трябва да са там — отвърна Рики.
Набързо прегледах резюмето и обърнах внимание на направените промени. После преминах към същинския код. Само че него го нямаше. Всичко, свързано с поведението на частиците, имаше препратка към друг код.
— Рики, къде е кодът за поведението на частиците?
— Би трябвало да е там.
— Обаче го няма.
— Не знам. Може да е транслируем.
— Тогава няма да ми свърши никаква работа, нали? — Транслируемият не може да се чете. — Искам да видя тоя проклет модул, Рики. Какъв е проблемът?
— Няма проблем. Просто трябва да го потърся.
— Добре.
— Ще го потърся, когато се върнеш.
Хвърлих поглед към Мей.
— Преглеждала ли си кода?
Тя поклати глава. Изражението й като че ли показваше, че това никога няма да стане, че Рики ще си измисля нови оправдания. Не разбирах защо. В края на краищата нали бях дошъл да ги съветвам за кода. Това беше специалността ми.