Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
— Ало?
— Татко. — Беше Ерик. С оня особен глас, който показваше, че е разстроен.
Въздъхнах.
— Да, Ерик?
— Кога се връщаш?
— Не съм сигурен, сине.
— Ще се прибереш ли за вечеря?
— Боя се, че не. Защо? Какъв е проблемът?
— Тя е истински гъз.
— Ерик, просто ми обясни какъв е проблемът…
— Леля Елън винаги я защитава. Не е честно.
— В момента съм зает, Ерик, затова просто ми кажи…
— Защо? Какво правиш?
— Просто ми кажи какво се е случило.
— Не е важно — намуси се той. — Щом няма да се прибираш, няма значение. Между другото, къде си? В пустинята ли?
— Да. Откъде знаеш?
— Приказвах с мама. Леля Елън ни накара да отидем в болницата при нея. Не е честно. Не исках да ходя. Тя обаче ме накара.
— Аха. Как е мама?
— Изписват я.
— Приключили ли са с изследванията?
— Лекарите искали да остане — отвърна Ерик. — Обаче тя иска да си тръгне. Ръката й е гипсирана. Казва, че иначе била наред. Татко? Защо винаги трябва да правя каквото ми каже леля Елън? Не е честно.
— Дай да поговоря с Елън.
— Няма я. Заведе Никол да й купи нова рокля за пиесата.
— Кой е при теб вкъщи?
— Мария.
— Добре. Написа ли си домашното?
— Още не.
— Ами тогава побързай. Искам да си готов с домашното до вечеря. — Удивих се как тая реплика сама се изплъзна от родителската ми уста.
Вече бях стигнал до вратата на склада. Плъзнах поглед по предупредителните знаци. Няколко от тях не ми бяха познати — с форма на диамант, образувани от четири различно оцветени вписани квадрата, всеки с номер. Мей отключи и влезе.
— Татко? — Ерик се разплака. — Кога ще се прибереш?
— Не знам — отвърнах аз. — Надявам се утре.
— Добре. Обещаваш ли?
— Обещавам.
Чух го да подсмърча, после шумно избърса нос в ръкава си. Казах му да ми се обади по-късно, ако иска. Стори ми се поободрен. Сбогувахме се.
Затворих и влязох в склада.
Той беше разделен на две големи помещения с лавици на четирите стени и стелажи в средата. Бетонни стени, бетонен под. Във второто помещение имаше друг изход и гофрирана повдигаща се врата за доставка с камиони. През прозорците проникваше гореща слънчева светлина. Климатичната инсталация шумно пъхтеше, ала както бе казала Мей, пак беше задушно. Затворих вратата и разгледах изолацията. Обикновени дунапренови ленти. Складът определено не бе херметизиран.
Минах между лавиците, отрупани с кутии резервни части за производствената апаратура и лабораториите. Във второто помещение имаше по-тривиални неща: почистващи препарати, тоалетна хартия, сапун, кутии с мюсли и два хладилника с храна.
Обърнах се към Мей.
— Къде са изотопите?
— Тук. — Тя ме заведе при един стоманен капак в бетонния под. Щеше да прилича на вградена кофа за боклук, ако ги нямаше светодиода и клавиатурата в средата. Мей приклекна и бързо набра някакъв код.
Капакът със съскане се повдигна.
Видях стълба, която водеше надолу към кръгло стоманено помещение. Изотопите се съхраняваха в метални контейнери с различна големина. Очевидно Мей ги познаваше, защото каза:
— Имаме селен сто седемдесет и две. Ще го използваме ли?
— Естествено.
Тя заслиза по стълбата.
— Ще престанеш ли, мама му стара? — Дейвид Брукс отскочи от Чарли Дейвънпорт, който държеше голяма пръскачка за почистване на прозорци и я изпробваше върху него. — Дай ми я! — Дейвид дръпна пръскачката.
— Май ще свърши работа — невъзмутимо заяви Чарли. — Обаче ни трябва дистанционно управление.
— Какво ще кажете за това? — попита Роузи от първото помещение. Държеше лъскав цилиндър, от който висяха кабели. — Струва ми се, че е реле.
— Да — потвърди Дейвид. — Но се съмнявам, че може да упражни достатъчно сила, за да задейства пръскачката. Трябва ни нещо по-голямо.
— И не забравяй, че ни трябва дистанционно управление — напомни му Чарли. — Освен ако не искаш лично да напръскаш оная гадинка.
Мей се появи от подземното помещение с тежка метална тръба в ръце. Отиде при мивката и взе бутилка с жълта течност. Сложи си дебели гумирани ръкавици и започна да смесва изотопа с течността. Гайгеровият брояч над мивката звънеше.
В слушалките ми се разнесе гласът на Рики.
— Не забравяте ли нещо? Даже да имате дистанционно, как ще накарате облака да се приближи до него? Защото според мен роякът няма да стои мирно, докато го пръскате.
— Ще измислим как да ги привлечем — отвърнах аз.
— Как например?
— Привлече ги заекът.
— Нямаме зайци на разположение.
— Знаеш ли, Рики, ти си голям песимист — каза Чарли.