Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
Същото се отнася за птичите и рибните ята — координираните групови движения затрудняват хищниците да изберат конкретна жертва. Хищниците нападат животни, които изглеждат различни. Това е една от причините толкова често да атакуват малки — не само защото са по-лесна плячка, но и защото изглеждат различно. По същия начин те убиват повече мъжки, отколкото женски, защото обикновено те стоят в краищата на стадото и изпъкват повече.
Всъщност преди трийсет години, когато е изучавал хиените в Серенгети, Ханк Крук е установил, че всяко отбелязано с боя животно непременно загива при следващото нападение на хищник. Такова е свойството на различието.
Така че заключението бе ясно. Стойте заедно. Бъдете еднакви.
Това беше най-големият ни шанс.
Ала се надявах да не се стигне дотам.
За известно време рояците изчезнаха. Бяха заобиколили от отсрещната страна на лабораторията. Напрегнато чакахме. Накрая те отново се появиха и пак полетяха покрай сградата в опит да влязат през отворите.
Всички наблюдавахме монитора. Дейвид Брукс се потеше обилно.
— Колко време ще продължават така?
— Колкото си искат, мама му стара — отвърна Чарли.
— Поне докато вятърът пак не се усили — каза Мей. — А няма изгледи това да стане скоро.
— Господи! — изпъшка Дейвид. — Не знам как издържате.
Беше пребледнял, от веждите му капеше пот и се стичаше по очилата му. Като че ли всеки момент щеше да припадне.
— Защо не седнеш, Дейвид? — казах му.
— Май няма да е зле.
— Ела, Дейвид — каза Роузи, заведе го при мивката и го настани на пода. Той обгърна коленете си с ръце и наведе глава. Роузи намокри една хартиена кърпичка със студена вода и нежно я постави на тила му.
— Скапаняк! — Чарли поклати глава. — Само той ни трябва в момента.
— Така не ни помагаш, Чарли — каза Мей.
— И какво от това? Затворени сме в тоя тъп склад, той не е херметично изолиран, нищо не можем да направим, няма къде да избягаме, а той се побърква и влошава положението още повече.
— Да — тихо отвърна тя, — всичко това е вярно. И ти не ни помагаш.
Чарли я изгледа и си затананика мелодията от „Зоната на здрача“.
— Виж, Чарли — казах аз.
Наблюдавах рояците. Поведението им малко се бе променило. Вече не летяха близо до сградата. Сега се движеха зигзагообразно към пустинята, после пак се връщаха към стената. Приличаше на нещо като плавен танц.
Мей също го забеляза.
— Ново поведение.
— Да. Стратегията им не дава резултат, затова опитват нещо друго.
— Няма да им помогне — каза Чарли. — Могат да си летят на зигзаг колкото си искат, обаче така няма да отворят вратите.
Ала аз с изумление наблюдавах това спонтанно поведение. Зигзазите ставаха по-остри, рояците все повече се отдалечаваха от фабриката. Стратегията им прогресивно се променяше. Еволюираше направо пред очите ни.
— Поразително! — възкликнах.
— Гадини — каза Чарли.
Сега единият рояк се намираше съвсем близо до трупа на заека. Стигна на няколко метра от него и отново се отдалечи към главната сграда. Хрумна ми нещо.
— Добре ли виждат рояците?
Радиостанцията изпращя.
— Виждат отлично — отвърна Рики. — В края на краищата, за това са създадени. Фантастична разделителна способност. По-добра от човешката.
— И как го правят? — попитах аз. Защото те представляваха просто сбор от отделни частици. Подобно на клетките на окото, картината трябваше да се образува от всички входящи данни. Как се постигаше обработката им?
Рики се прокашля.
— Хм, не съм сигурен.
— Появи се при по-късните поколения — поясни Чарли.
— Искаш да кажеш, че зрението им е еволюирало, така ли?
— Да.
— И не знаем как го постигат?
— Не. Знаем, само, че го постигат.
Роякът се отдалечи от стената и се насочи към заека, после пак се върна. Другите рояци бяха по-нататък по дължината на стената и поведението им бе аналогично. Понасяха се към пустинята, след това политаха назад.
Слушалките ми изпращяха. Беше Рики.
— Защо питаш?
— Ей така.
— Смяташ ли, че ще открият заека?
— Не ме е грижа за заека. Освен това изглежда, че вече го пропуснаха.
— Тогава защо?
— Охо — обади се Мей.
— Мамка му! — тежко въздъхна Чарли.
Най-близкият рояк току-що бе подминал заека. Само че вместо да се върне назад както обикновено, беше спрял в пустинята. Сребристият стълб само се издигаше и спускаше.
— Защо прави така? — попитах аз. — Това издигане и спускане?
— Нещо свързано със зрението? Фокусиране?
— Не. Искам да кажа, защо спря?
— Увисване на програмата?
Поклатих глава.
— Съмнявам се.