Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
Дейвид кимаше и се опитваше да ме чуе. Пое си дъх, после пак се задъха.
— Браво, Дейвид. Хайде сега пак.
Той се подчини. Дишането му се поуспокои и той спря да трепери.
— Добре, Дейвид, много добре.
— Винаги съм знаел, че тоя тип е смахнат — каза зад гърба ми Чарли. — Само го вижте как му приказва като на бебе, мама му стара.
Стрелнах Чарли с поглед. Той само сви рамене.
— Ами прав съм, мама му стара.
— Така не помагаш, Чарли — рече Мей.
— Майната й на помощта.
— Просто млъкни, Чарли, става ли? — каза Роузи.
Обърнах се към Дейвид.
— Добре, Дейвид, така е добре, дишай спокойно, пусни бравата.
Той поклати глава и отказа да го направи, ала изглеждаше смутен, неуверен в действията си. После запримигва. Като че ли излизаше от транс.
— Пусни бравата — повторих аз. — Няма никакъв смисъл.
Накрая Дейвид я пусна и седна на пода. Стисна главата си и се разплака.
— Господи! — изпъшка Чарли. — Само това ни трябваше.
— Млъкни, Чарли.
Роузи отиде до хладилника и се върна с бутилка вода. Подаде я на Дейвид и той я изпи. Роузи му помогна да се изправи и ми кимна, че ще го поеме.
Върнах се в средата на стаята при компютърния терминал, където бяха другите. Редовете код на екрана се бяха сменили с изглед от северната страна на главната сграда. Там имаше четири рояка — хвърляха сребристи отблясъци, докато се издигаха и спускаха по дължината на стената.
— Къде отиват? — попитах аз.
— Опитват се да влязат вътре.
— Защо?
— Не сме сигурни — отвърна Мей.
Известно време наблюдавахме мълчаливо. Отново ме порази целенасочеността на поведението им. Приличаха на мечки, които се мъчат да разбият каравана, за да се доберат до храната. Спираха при всяка врата и затворен прозорец, оставаха за кратко там, като се движеха нагоре-надолу по ръбовете, после продължаваха към следващия отвор.
— Винаги ли проверяват така вратите? — попитах.
— Да. Защо?
— Защото като че ли не помнят, че са херметично затворени.
— Да — каза Чарли. — Не помнят.
— Защото нямат достатъчно памет ли?
— Или защото нямат достатъчно памет, или защото са ново поколение.
— Искаш да кажеш, че не са същите рояци от обяд, така ли?
— Да.
Погледнах си часовника.
— Възможно ли е на всеки три часа да се появява ново поколение?
Чарли сви рамене.
— Не знам. Така и не открихме къде се възпроизвеждат. Само предполагам.
Вероятността толкова бързо да се появяват нови поколения означаваше, че заложеният в кода еволюционен механизъм също е адски бърз. Обикновено генетичните алгоритми, които имитират възпроизводството, за да дадат решения на съответните проблеми, постигат оптимизация в порядъка от петстотин до пет хиляди поколения. Ако се възпроизвеждаха на три часа, през последните две седмици тия рояци бяха навъртели над сто поколения. И следователно поведението им ставаше много по-сложно.
Мей ги наблюдаваше на монитора.
— Поне стоят при главната сграда — отбеляза тя. — Изглежда, не знаят, че сме тук.
— Откъде да знаят? — попитах аз.
— Няма откъде — отвърна Чарли. — Главното им сетиво е зрението. През поколенията може да са развили известен слух, но на първо място все още е зрението. Ако не виждат нещо, то не съществува за тях.
Роузи и Дейвид дойдоха при нас.
— Много съжалявам — каза той.
— Няма защо.
— Всичко е наред, Дейвид.
— Не знам какво ми стана. Просто не можах да го понеса.
— Не бери грижа, Дейвид — рече Чарли. — Разбираме те. Ти си психар и се чална. Ясна ни е картинката. Няма проблем.
Роузи прегърна Дейвид, който шумно се изсекна. Тя погледна монитора.
— Какво правят?
— Изглежда, не знаят, че сме тук.
— Добре.
— Надяваме се и да не узнаят.
— Аха. Ами ако ни открият?
— Ако ни открият, ще разчитаме на пропуските в ХИЩНИК/ЖЕРТВА. Ще използваме слабостите на програмата.
— А именно?
— Ще имитираме ято.
Чарли се изсмя грубо.
— Да бе, ще имитираме ято — и ще се молим на Господ!
— Говоря сериозно — казах аз.
През последните трийсет години учените бяха наблюдавали взаимодействията между хищника и жертвата при най-различни животни — от лъвове до хиени и хищни мравки. Вече се знае много повече за това как се защитават жертвите. Животни като зебри и северни елени живеят на стада като защитен механизъм срещу хищници. Големият брой животни осигурява по-голяма бдителност. И нападащите хищници често се объркват, когато стадото побегне във всички посоки. Понякога буквално се заковават на място. Покажи на хищника прекалено много движещи се цели и той обикновено се отказва да ги преследва.