Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Джуд се чувстваше като котка, току-що получила паничка сметана.
— Толкова се радвам, че Уилям ще си има бебе.
Ейдан извърна глава и откри, че лицето му е заровено в косите й.
— Какво общо, по дяволите, има Уилям?
— О, не си дадох сметка, че съм го изрекла на глас.
— Това е все едно да мислиш за друг мъж, докато аз все още не успявам да си поема дъх, след като съм те любил.
— Не мислех за него по този начин. — Стресната, тя се надигна, прекалено покрусена, за да се сети, че е гола. — Просто си помислих, че ако нямаше да има бебе, майка ми нямаше да ми се обади, аз нямаше да се разстроя и да дойда в кръчмата… Всичко доведе нещата дотук, до това — завърши тя немощно.
У него все още имаше сили да се държи арогантно. Вдигна вежди и отбеляза:
— Рано или късно щях да те имам.
— Радвам се, че стана тази вечер. Защото беше идеално. Извинявай. Глупаво бе да го кажа.
— Престани да смяташ, че всяка случайно мярнала се главата ти мисъл, която изричаш, е глупава. И понеже има логика в последните ти думи, предлагам да вдигнем тост за мъжеството на Уилям.
Облекчена, тя засия насреща му.
— Приемам, макар и да не е наполовина така добър в леглото, като теб. — Сияещата й усмивка мигом изчезна по лицето й се изписа ужас. — Господи, какво говоря!
— Ако си въобразяваш, че това ме обижда, грешиш. — Ейдан се засмя и също седна. Целуна я звучно. — Дори намирам за уместно да вдигнем втори тост: за глупостта на Уилям, който не е разбрал какъв скъпоценен камък държи, и така допусна да попадне в моите ръце.
Джуд го обгърна и силно се притисна към него.
— Никой никога не ме е докосвал като теб. Не съм си представяла, че някой някога ще го иска.
— Вече искам да го направя отново. — Зарови лице извивката на шията й. — Защо не слезем долу — ще изпием онова вино, ще хапнем супа или нещо друго. После ще върнем и ще започнем отначало.
— Според мен идеята е чудесна.
Заповяда си да не изпитва смущение, докато става от леглото да се облече. Той и без това вече я бе видял гола, глупаво е да се притеснява.
Въпреки това изпита облекчение, когато се покри с неговата риза и панталоните си. Но щом посегна да прибере косите си с ластиче, Ейдан постави ръка върху рамото й, от което тя подскочи.
— Защо я прибираш?
— Защото е ужасна.
— Обичам да е така разбъркана. — Прокара пръсти през гъстите кичури. — Възбуждаща е с този наситен цвят.
— Кафява е — отбеляза тя. — Винаги бе смятала косата си обикновена като кора на дърво.
— Прелестна е, скъпа. — Целуна върха на носа й. — Какво ще правим с теб, Джуд Франсис, ако някога свалиш кепенците и наистина се погледнеш? Според мен ще откриеш, че си страхотна. Хайде, да спрем дотук — добави той и я придърпа към вратата. — Нали аз го виждам.
Чувстваше се прекалено доволна, за да възрази. Но в кухнята все пак заяви твърдо:
— Ти приготви закуската, сега ще сготвя аз. — Извади виното. — Не ме бива много-много, така че ще трябва да се задоволиш с импровизираното ми меню.
— Какво представлява?
— Супа от консерва и печени сандвичи със сирене.
— Звучи страхотно за дъждовна вечер. — Пое виното и се настани на стола до масата. — Освен това ще имам удоволствието да те наблюдавам.
— Когато за пръв път видях тази кухня, ми се стори очарователна. — Отиде до камината и я запали с лекота, която малко изненада Ейдан. — По-късно осъзнах, че няма съдомиялна машина, микровълнова печка, автоматична отварачка за консерви, кафемашина. — Засмя се, извади консерва супа от килера и се захвана да я отваря с ръчната отварачка. Да ти кажа право, изплаших се малко. Но вече доста пъти готвих тук и не само се наслаждавах на всеки миг, но и храната ми харесваше много повече от всичко сготвено в луксозния ми апартамент. А там кухнята е истинско произведение на изкуството. С всевъзможни модерни уреди.
Докато говореше, сложи супата да се стопли и извади от хладилника сирене и масло.
— Не съм се захващала с нещо сложно, разбира се. Събирам кураж за содена питка. Изглежда просто. Ако не се окаже много сложно дори ще се опитам да направя торта.
— Имаш ли тава за печене?
— Да, мисля. — Усмихна му се през рамо, докато мажеше хляба с масло. — Но е доста стряскащо, когато не си го правил преди.
— Няма да знаеш дали ти допада, докато не опиташ.
— Знам. Но ненавиждам да се провалям в начинанията си. — Поклати глава, докато включваше скарата. — Знам, че ми е проблем. Това е причината да не съм опитвала доста от нещата, които ми се е искало. Винаги успявам да се убедя, че ще се проваля и затова не се захващам. Така е, защото съм била срамежливо дете на самоуверени родители.