Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да се изповядаш за тази лъжа пред отец Клуни, — обърна й внимание Шон, — защото току-що влезе.
— Лъжата ми е простима. Само така има шанс Дарси да слезе преди да е започнала идващата седмица. — Отпусна се на един стол. — Защо не си в кръчмата да помагаш на Ейдан? Днес е ден за доставки.
— Защото ме помоли да остана да правя компания на Джуд, докато Дарси благоволи да се яви. Но след като ти си тук, тръгвам. Ела пак да посвириш, Джуд Франсис. — Ставайки, се усмихна. — Истинско удоволствие е да слушам как някой, който има отношение към музиката, свири мелодиите ми.
На излизане спря до стола на Брена колкото да нахлупи кепето й върху очите. Тя го вдигна отривисто.
— Държи се все едно продължавам да съм на десет и да го ритам по задника, когато играем футбол. — После се ухили, а в очите й се появиха весели пламъчета. — А задникът му е хубав, нали?
Джуд се засмя и стана да оправи нотните листове.
— И останалата част от него си я бива. А и пише чудна музика.
— Да, притежава редки таланти.
Джуд се извърна. Веждите й бяха вдигнати.
— Не мислеше така допреди минута.
— Ако му го кажа, ще се надуе и ще стане по-невъзможен от обикновено.
— Предполагам, че го познаваш от векове.
— Така е — съгласи се Брена. — Разликата ни е четири години и той се е появил първи.
— И си била в тази къща безброй пъти. Влизаш, сякаш е твоя, защото е толкова гостоприемна.
Джуд тръгна да се разхожда — искаше да разгледа пръснатите из стаята семейни фотографии, поставени в разнородни, не винаги подходящи рамки, старата кана, нащърбен чучур, в която бяха натопени свежи пролетни цветя. Тапетите бяха избледнели, килимът — износен.
— Тук сигурно съм била толкова пъти, колкото на Дарси братята й у дома — обади се Брена. — Госпожа Галахър навремето ме налагаше по дупето точно както и собствените си деца.
Джуд се зачуди малко на чутото. Никой никога не я бе налагал по дупето. Дисциплината винаги бе съпроводена с разумни доводи и я изпълваше с пасивна вина.
— Било е чудесно да пораснеш тук, заобиколен от музика.
Обиколи стаята, забеляза износените възглавници на дивана и потъмнялото дърво. Е, несъмнено се нуждаеше от малко освежаване, помисли си тя, но лъха на дом, семейство, традиции.
Да, това е място за семейство, за деца, както нейната къщурка е за усамотение и размисъл.
Представи си как стените на тази къща съхраняват ехото на извисили се от гняв или радост гласове, на припряно всекидневие.
Шумът по стълбите я накара да се извърне и да види как Дарси бърза към тях с разпилени по раменете коси.
— Цял ден ли ще мързелувате — настойчиво попита тя, — или ще тръгваме за Дъблин?
Пътуването до Дъблин по нищо не приличаше на пристигането тук. Разговорите и бъбренето в колата не спряха. Джуд нямаше възможност да се притеснява или изнерви. Дарси знаеше всички селски клюки. Младият Дъглас Брайън бил вкарал в беля Маги Бренан и в най-скоро време щеше да има сватба. Джеймс Бренан бил бесен, защото дъщеря му се е забъркала с Дъглас, и се напил юнашки, но през нощта спал на изтривалката, понеже жена му заключила и не го пуснала да се прибере.
— Чух, че господин Бренан тръгнал да издирва младия Дъглас, а той се скрил в плевнята на баща си — където, мнозина се обзалагат, е започнала цялата работа и изчаква кризата да премине. — На задната седалка Брена се протегна като мързелива котка. — Маги ще си даде сметка какво е направила, когато коремът й започне да се подува, а ботушите на Дъглас са под леглото им.
— И двамата още нямат двадесет — добави Дарси и поклати глава. — Малко тъжен начин да започнеш живота.
— Защо трябва да се оженят? — попита Джуд. — Прекалено са млади.
Дарси я зяпна.
— Ще имат бебе. Какво друго да направят?
Джуд отвори уста, но я затвори, преди да изтъкне логично наличието на алтернативи. Тук, припомни си тя, е Ирландия. Затова опита друг подход.
— Ако се окаже, че си бременна, и ти ли би постъпила така, Дарси?
— Първо ще внимавам да не правя секс с човек, с когото не съм готова да живея. И второ — обяви тя след известен размисъл, — на двадесет и четири съм и имам работа, затова не се страхувам толкова много от селските клюки. Мога да отгледам детето сама, ако стане белята. — След това извърна глава към Джуд: — Ти не си бременна, нали?
— Не! — Джуд за малко да изскочи от пътя, преди да се съвземе. — Разбира се, че не.
— Защо пък да се разбира, след като от една седмица всяка вечер спиш с Ейдан? Да се пази човек е хубаво, но няма сто процента гаранция, нали?
— Не, но…
— О, престани да я плашиш, Дарси. Правиш го от завист, защото тя има редовен сексуален живот, а ти — не.