Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Ръцете й се плъзнаха по гърба му и тя в изнемога прилепи тяло към неговото. Главата й се килна назад — предаде му се изцяло.
Бавно, повтори си той, и сладко. Точно така. Пламъчетата на свещите танцуваха, дъждът тихо ромолеше, а в съзнанието й започнаха да се мяркат нейните собствени виидения. Целувките ставаха по-дълги и по-чувствени, цялото й тяло бе нащрек — сега, когато усещаше напълно неговата дълбочина и съвършенство на мъж. Най-сетне той свали ризата; Джуд издаде неволен стон удоволствие и плъзна ръце по гърба му, наслаждавайки се на потреперващите му мускули.
Сърцето му пулсираше до нейното. Бавните, колебливи пробягвания на пръстите й по гърба му го влудяваха. Устните й бяха така меки, отдаващи се. А и как само потреперваше — от възбуда и очакване когато разкопча панталона й и го остави да се плъзне на пода. При вида на кожата й нова вълна топлина заля тялото му. В съзнанието му изплуваха нежни старинни думи; езикът му обхождаше лицето и, плъзгаше се по шията, по възхитителните й рамене, докато потреперванията й станаха по-силни, въздишките — по-дълбоки.
Забави темпото, забави темпото, напомняше си. Откъде можеше да предположи колко силна и внезапна е потребността му от нея — почти не е в състояние да я контролира. С надеждата да не я изплаши, прилепи устни към извивката на шията й и я задържа силно притисната към себе си, та да поутихне вилнеещата в душата му буря.
Опиянена и изцяло обзета от всевъзможни емоции, не забеляза промяната в ритъма. Замечтано извърна глава, устните й намериха неговите и се впусна да го целува. Сякаш костите й се размекваха, а натискът в корема й е невероятен. Където й да я докосваше, някаква частица в нея трепваше.
Това е да се любиш, бе единствената мисъл, която витаеше в съзнанието й. Най-после го получи. Как е могла да го сбърка с нещо друго?
Той изпитваше желание да получи повече. Отметна ризата от раменете й и остана очарован от гледката на обикновения бял сутиен. За да си достави още по-голяма наслада прокара пръст по извивката на гърдите й, леко заобиколи малката бенка.
Краката й не я държаха.
— Ейдан…
— Когато днес сутринта видях тази малка точица — промълви той взрян в лицето й, — исках да те ухапя, — Тя само премигна насреща му; той се ухили и разкопча сутиена. — Здравата се зачудих какви други дребни сексапилни тайни криеш под спретнатите си дрехи.
— Нямам никакви сексапилни тайни.
Сутиенът падна на пода. Ейдан сведе поглед и се загледа как бледата руменина плъзва по кожата й. Стори му с невероятно еротично.
— Грешиш — увери я тихо той и пое гърдите й.
Тя неволно потрепери; в очите й проблесна изненада.
Той прокара умело палци по зърната й, наблюдавайки как зелените й очи се замъгляват.
— Не, не ги затваряй — помоли той, докато я полагаш върху леглото. — Още недей. Искам да гледам какво ти става, когато те докосвам.
Наблюдаваше лицето й, наслаждаваше й се, изучаваше тайните, които тя твърдеше, че не притежава. Копринена кожа и разбъркани коси, ухаещи на дъжд. Меки извивки, великолепни гънки. Когато отрудените му ръце се плъзгаха по нея, тя неизменно потреперваше. А всяка тайна, която откриваше, се оказваше наслада и за двамата.
Вкуси я. Светът замря. Нищо друго освен нейният пулс и горещите му устни по кожата й не съществуваше.
Узряла напълно за освобождение, тя се изви нагоре и се притисна към ръката му. Отъркваше се о него, докато леката болка от насладата стана непоносима. Устните му се впиха в нейните и уловиха надигналия се стон на удоволствие. Не преставаше да й дава все повече и повече, дъхът и съвсем се накъса, а тялото й се разтопи.
Очите, които така го привличаха, сега сякаш не виждаха, а кожата й бе влажна и лъскава. Не само нейният свят изчезна, но и неговият. Само тя съществуваше за него.
Промълви името й и се плъзна в нея. Горещина се сля с горещина; потребността — с потребност. Държеше я и я притискаше към себе си, докато навлизаше все по-силно и по-дълбоко.
Вече слели се, те се движеха едновременно — с бавни, продължителни, подхранващи душата движения. Замаяна, тя се усмихна. Светлината сияеше като диамантени отблясъци, докато устните му отвръщаха на нейните целувки.
Това, помисли си тя, е истинското вълшебство. Най-мощното, което някога е изпитвала. Вкопчи се в раменете му и се остави да бъде отнесена от този свят заедно с него.
Пламъчето на свещта потрепери. Огънят бумтеше, а дъждът се стичаше по прозореца. В леглото й имаше възхитителен, вълнуващ, обаятелен гол мъж.