Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
„Мордред“ — каза си тя и се огледа. Взе си един сандвич, защото трябваше да се храни — и тя бе прегладняла като Джейк, — но вече нямаше апетит и тя знаеше, че няма да изпита никакво удоволствие от това, което пъхаше в устата си. „Срещнал се е с Найджъл и сега ни наблюдава отнякъде. Знам го — усещам го.“
И докато отхапваше от вакуумирания сандвич с консервирано — и незнайно откъде добито — месо, си помисли:
„Една майка винаги усеща тези неща.“
ТРИ
Никой от тях не искаше да спи в Залата за екстракции (въпреки че можеха да си избират между повече от триста току-що оправени легла) или в изоставения град навън, ето защо Найджъл ги поведе към жилищния корпус, като се спираше непрекъснато, за да отметне настрани глава и да започне да брои на немски или на френски, като накрая започна да добавя числа и на някакъв непознат език.
Преминаха през някаква кухня — препълнена с лъскави машини от неръждаема стомана, бръмчащи приглушено, — която бе доста различна от старинната готварница под замъка Дискордия, където Сузана се бе озовала в тодаш. Пътешествениците видяха бъркотията, останала след като Найджъл бе приготвил сандвичите им, но не забелязаха никакви следи от плъхове — живи или мъртви. Въпреки това обаче никой не отбеляза този факт.
Чувството на Сузана, че ги наблюдават, ту се появяваше, ту изчезваше.
Минаха през кухненския килер и се озоваха в уютно тристайно апартаментче, където Найджъл навярно окачваше шапката си, тъй да се каже. Нямаше спалня, ала зад дневната и стаята, пълна с наблюдателно оборудване, имаше чудесен кабинет с писалище от дъбово дърво, кресло, халогенна лампа за четене, а етажерките по стените бяха отрупани с книги. Компютърът на бюрото беше произведен от „Норт Сентрал Позитроникс“, което не изненада никого. Роботът им донесе одеяла и възглавници, за които ги увери, че са съвсем чисти.
— Сигурно спиш прав, но си мисля, че когато четеш, предпочиташ да се отпуснеш в това кресло — отбеляза Еди.
Точно тъй си е, едно-две-триги — отговори домашният помощник, — ’щот обичам хубавите книги. Така съм програмиран.
— Ще спим шест часа, после ставаме — обяви Роланд.
Междувременно Джейк се зае да разглежда книгите. Ко пристъпваше до него, вечно покрай петите му, докато момчето оглеждаше гръбчетата на томовете и от време на време изваждаше по някой, за да го разлисти.
— Има произведения на Дикенс, както изглежда… — започна — на Стайнбек… Томас Улф… Зейн Грей19… някакъв си Макс Бранд20… Елмор Ленард… и вечно популярния Стив Кинг.
Останалите трима от ка-тета също се приближиха и разгледаха двете полици с книгите на Стивън Кинг, които бяха повече от трийсетина — четири от тях имаха внушителна големина, а две бяха огромни като енциклопедии. Очевидно Кинг беше станал доста продуктивен след Бриджтън. Последното му произведение се казваше „Сърца в Атлантида“ и бе публикувано в годината, която им бе много позната — 1999. Единствените, които липсваха — доколкото стрелците можеха да кажат, — бяха книгите за тях, ала предположиха, че Кинг все пак ги е написал. Джейк провери титулните страници и откри няколко големи празноти. Това обаче можеше да не означава нищо — все пак човекът бе написал толкова много.
Сузана разпита робота, който каза, че никога не е виждал книга от Стивън Кинг, в която да става дума за Роланд от Гилеад или за Тъмната кула. После килна рязко главата си наляво и започна да брои на френски, този път до десет.
— Въпреки това — започна Еди, след като Найджъл се оттегли от стаята, докато тракаше и стържеше — се обзалагам, че има много информация, която да използваме. Роланд, смяташ ли, че трябва да опаковаме книгите на Стивън Кинг и да ги вземем с нас?
— Може би — рече Стрелеца, — но няма да го направим, понеже може да ни объркат.
— Защо казваш това?
Роланд само поклати глава. Всъщност не знаеше, ала беше сигурен, че е прав.
19
Зейн Грей (1872–1939) — американски писател, създател на литературния уестърн. — Б. пр.
20
Псевдоним на американския писател Фредерик Фост (р. 1892), който умира по време на нощен бой, докато е военен кореспондент в Италия. В биографията му липсва дата на смъртта, защото под това име и досега продължават да излизат книги в най-различни жанрове. — Б. пр.