Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Какво ти става, сладурче? — попита Сузана, когато домашният помощник сложи подноса между тях.
— Автодиагностичният преглед предполага тотално изключване на всички системи в рамките на два до шест часа — съобщи Найджъл с печален, ала спокоен глас. — Съществували отпреди логически грешки, които бяха изолирани успешно до този момент, по някакъв начин са проникнали в ГМС. — Роботът килна рязко главата си надясно и изрецитира:
— Какво е ГМС? — попита Джейк.
— А кой е този Грег?
— ГМС означава Главни мисловни системи — обясни Найджъл. — Има два вида системи — рационални и ирационални. Съзнание и подсъзнание, както бихте казали вие. Що се отнася до Грег, това би трябвало да е Грег Стилсън — един герой от романа, който чета. Много приятна книжка. Казва се „Мъртвата зона“ от Стивън Кинг. А ако ме питате защо съм го набъркал в този контекст, нямам никаква представа.
ДВЕ
Найджъл обясни, че логическите грешки са нещо доста често срещано при така наречените роботи на Азимов. Колкото по-висок е интелектът на робота, толкова повече са логическите грешки… и толкова по-скоро започват да се появяват. Древните (Найджъл ги наричаше „Създателите“) компенсираха това чрез въвеждането на стриктна изолираща система, като поставяха под своеобразна карантина мисловните дефекти, сякаш бяха едра шарка или холера. (Джейк си каза, че тази идея е интересна, макар че според него психиатрите не биха я приели особено възторжено, защото твърде скоро щяха да останат без работа.) Найджъл вярваше, че травмата от загубата на зрението му бе отслабила по някакъв начин умствените му системи за оцеляване и сега в електрическите му вериги кръжаха най-различни вредни елементи, които подкопаваха индуктивните и дедуктивните му способности и прецакваха логическите му схеми. Той каза на Сузана, че ни най-малко не й се сърди за постъпката й и тя вдигна юмрук до слепоочието си, и му благодари. Всъщност тъмнокожата жена не се доверяваше особено на добрия стар ДНК 45932, макар че не знаеше къде се корени причината за недоверието й. Навярно подозрителността й идваше от времето, прекарано в Кала Брин Стърджис, когато един немного по-различен от Найджъл робот се бе превърнал в гадно и отмъстително копеле. Ала имаше и още нещо.
„Малкото ми око е нащрек“ — помисли си Сузана.
— Покажи си ръцете, Найджъл.
Когато роботът се подчини, всички видяха твърдите косъмчета между ставите на стоманените му пръсти. Както и кръвта по… можеше ли да се каже „кокалче“?
— Какво е това? — попита тъмнокожата жена, вдигайки няколко от косъм четата.
— Съжалявам, мадам, не мога да…
Не виждаше. Не, естествено, че не виждаше — домашният помощник имаше инфрачервена видимост, но основното му зрение беше унищожено от Сузана Дийн, дъщеря на Ган, стрелец от ка-тета на деветнайсетицата.
— Косми. Има и малко кръв.
— А, това ли — възкликна роботът. — Има плъхове в кухнята, мадам. Програмиран съм да унищожавам тези паразити всеки път, когато ги забележа. За съжаление трябва да отбележа, че напоследък броят им се увеличи значително; ала какво да се прави — светът се промени. — Роботът изведнъж килна главата си наляво и занарежда: — Un-deux-trois! Minni Mouse est la mouse pour moi18!
— Хъммм… кога уби Мини и Мики, Найдж, стари приятелю? — поинтересува се Еди. — Преди или след като приготви сандвичите ни?
— След това, сай, мога да ви уверя!
— Е, и да ме лъжеш, ще го преживея! — каза младият мъж. — Беднячето, което изгълтах в Мейн, е залепнало за ребрата ми като пиявица.
— Забрави да кажеш „un, deux, trios“ — каза тъмнокожата жена. Думите се изплъзнаха от устата й, преди да осъзнае, че ще ги изрече.
— Моля? — Еди седеше, прегърнал я през рамо. Откакто четиримата отново се бяха събрали, той докосваше Сузана при всяка възможност, сякаш се мъчеше да се убеди, че тя наистина е тук до него.
— Нищо. — По-късно, когато домашният помощник излезеше от залата или се разпаднеше напълно, щеше да му сподели предчувствието си. Мислеше си, че роботите от типа на Найджъл и Анди, като онези от разказите на Айзък Азимов, които беше чела като момиче, не трябваше да лъжат. Навярно роботът-вестоносец от Кала Брин Стърджис или бе модифициран, или се бе модифицирал сам за това, тъй че това не беше никакъв проблем. Що се отнася до Найджъл обаче, проблем определено имаше — и то голям проблем. Сузана смяташе, че за разлика от Анди роботът-иконом е добросърдечен, ала той или лъжеше, или разкрасяваше истината за плъховете в склада за хранителни продукти. Както и за някои други неща. „Ein, zwei, drei“ и „Un, deux, trios“ беше неговият начин да освободи напрежението. Макар и само за известно време.
18
Мини Маус е мишката за мен (фр.) — В, пр.