Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Простете, мистър Грубшек. Мъча се да ви разбера, но какво значи „да се откаже от показанията си“? — В изражението му настъпваше някаква промяна, неподвижните дотогава скули се раздвижиха от някакво вълнение, някаква възбуда, която Грубшек не можеше точно да определи.
— Просто казано, Роберто — заобяснява той любезно и прелюбезно, — тя трябва да каже, че всичко е станало с нейно съгласие. За нея това не е проблем: в полицията са свикнали хората да променят показанията си. Те просто са лудували, стигнало се дотам и тя не казала „не“ — поради наивността си например, просто не е разбирала какво става. Или дори може да обясни, че е направила първоначалните показания от страх какво ще каже баща й. Оставям на теб да решиш. Може да измислиш и нещо по-убедително.
Когато Касалс стана и пристъпи две крачки към него, Грубшек инстинктивно се изправи. И както стоеше така, гъста алена светлина го плисна в очите, а в главата му сякаш се затръшна автомобилна врата. Но всякакъв звук изчезна, когато някакви меки ръце запушиха ушите му и ги напълниха с кънтяща пустота. Той падна в креслото с такава сила, че отскочи. Всички предмети в стаята, включително лицето на Касалс, чиито очи го следяха с изпитателен поглед, застинаха в онзи пиянски световъртеж, който предшества повръщането. През потрепващите му устни изхвръкна един зъб, който за миг увисна, на кървавата слюнка, сетне падна в скута му. От главата му изчезнаха всякакви мисли, остана само изумлението.
— За кво? — изхриптя тон. — За кво?
След една седмица младият лекар, който пръв прегледа Елвира и по-късно се заинтересува от нейния случай, беше повикан в канцеларията на председателя на управителния съвет на градската болница. Началникът му бързо мина към същината на въпроса.
— Джон, зная какво мислиш по тази история с Касалс, но не одобрявам идеята ти да започнеш нещо като кръстоносен поход в нейна защита. Дори от гледище на собствените ти интереси това е неуместно, защото могат да те обвинят, че търсиш евтина популярност. А освен това — нека бъда съвсем откровен — по този начин може да навредиш и на интересите на болницата.
Председателят зачака да чуе какво ще каже младият гинеколог, но отговор не последва. Искаше да приключи разговора бързо но не знаеше как да стори това.
— Стивънс е най-щедрият патрон, който нашата болница е имала, и надали ще има друг такъв — продължи той с подчертана твърдост. — Тази година трябва да преобзаведем рентгеновото отделение и аз много се надявам, че пак ще мога ла се обърна към него.
— Разбирам, сър.
— Нещо повече, почти съм убеден, че полицията ще е много доволна да се отърве от тази история. Момичето на Касалс е много непоследователно в показанията си, чувам, че имало големи несъответствия. Та мисълта ми е, ако дойдат пак при теб, добре, но ако не дойдат, на твое място бих престанал да се интересувам. И прави, каквото правиш, но стой по-далеч от печата. Никой не може да ме убеди, че тези работи не се уреждат по-добре извън съда, а да вземеш да пречиш на такова уреждане значи да навредиш на всички заинтересувани.
Стиснал устни, младият гинеколог се видя принуден да се съгласи. Ако се възпротивеше на началника си, нямаше да го уволнят, но сигурно щеше да се наложи да напусне, а дори да не навредеше на кариерата му, този инцидент едва ли щеше да му бъде от полза. Лекарското съсловие беше твърдоглаво и закостеняло и не беше благоразположено към младежите с чепат и независим характер.
Стана така, че с щатската полиция не последваха никакви усложнения. Един ден капитан Уилбър Харт — когото също смятаха за млад човек с голямо бъдеще — завари жена си да разопакова пакет, в който се оказа визонено палто. Липсваше името на изпращача, макар че Харт се досещате кой е той, но това го лиши от възможността да демонстрира прочутата си неподкупност, като върне палтото. Семейство Касалс продължаваше да упорства с беднотата и гордостта си, а след като в „Икзаминър“ бе съобщено, че полицията се отказва от делото срещу Виктор Стивънс, усилията да бъдат придумани вече нямаха никакъв смисъл.
Веднага след това Виктор получи първото от няколко писма със закани за убийство: недодялана и неграмотна работа с надраскана сякаш от дете рисунка — две човечета, които бият и мушкат с нож трето. Дон Винченте погледна сериозно на писмата. Негови приятели, бегло запознати с престъпния свят в Ню Йорк и Ню Джързи, му бяха казали за появата на бандитски шайки от пуерториканци, които по жестокост и дори по организация не отстъпвали на сицилианците от „Унионе Сичилиана“ от предишното поколение. Следователно не беше изключено семейство Касалс, решени да си отмъстят, да са се обърнали за помощ към някоя от тези шайки. Пред дон Винченте стоеше трудната задача да държи сина си у дома, докато преминат неприятностите.