Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Мистър Грубшек, какво според вас трябва да направя? — попита Касалс.
— Какво да направиш, Роберто? Нищо сложно, уверявам те. Според мен ние и двамата искаме да спестим излишните страдания. В известен смисъл горкият младеж е колкото за порицание, толкова и за съжаление, защото тази ужасна история ще тежи на съвестта му цял живот. Но аз се тревожа повече за неговите родители. Бащата и майката са всъщност най-свестните хора, които познавам. Всички в нашия град не само ги уважават, а направо ги обичат. Да се окаля доброто им име — от това нито Елвира, нито който и да било ще има полза. Помъчи се да се поставиш на мястото на мистър Стивънс. Този скандал ще го довърши. Винаги съм казвал, че заедно с виновните страдат и невинните. Целта ми е да ви срещна двамата. Те са наистина прекрасни хора, и аз случайно зная — но това само между нас, — че мистър Стивънс, бащата, е готов да жертва много, ако му се даде възможност да изглади вината на сина си.
Дали този човек разбира за какво става дума? Това е въпросът. Нямаше и следа от някаква неприязън, както се опасяваше Грубшек; не му се вярваше също, че Касалс просто изчаква да види колко може да го одере. Започваше да мисли вече, че Касалс е просто тъп, за което можеше да се съжалява, защото току-виж се оказал толкова тъп, че да не си знае интереса. На застиналото в примирение лице на пуерториканеца живи бяха само очите. Ама че място за живеене, помисли си Грубшек. Той нямаше представа, че все още може да има такива условия за живот. Някаква саката смесица от музика, идваща от грамофони и радиоапарати, примесена с далечните крясъци на деца, се носеше в застоялия въздух, а зад тънките стени на жилищата в блока се чуваше като от празен стомах някакво гъргорене и куркане.
— Нашите градове са прекалено големи — каза Грубшек. Отвратителната среда тук му подсказва една идея. — Трябва да се направи нещо за вас. Децата ви имат право, както и всички други деца, да живеят на широко. И да могат да играят в безопасност — на зелени поляни, сред растения и дървета. Слушай, Роберто, хайде да не се преструваме. Мистър Стивънс иска да се погрижи за вас. Останал си без работа поради лошото здраве, той още утре може да ти намери по-добра. А междувременно ще намери за теб и семейството ти жилище, където ще може да дишате истински, чист въздух. Как ти се струва това? — Топ млъкна и промени изражението на лицето си — от весело то стана сериозно. — Не трябва да забравяме и Елвира. Мистър Стивънс е готов да отдели нещо за банкова сметка… няколко хиляди долара… да осигури бъдещето й, нещо като начало на зестра.
Вратата на стаята се пооткрехна и Грубшек видя през процепа мисис Касалс. Тя надничаше като подплашено животно, младото й, изпоцапано лице беше белязано от тревогите на бедността. Просто да не повярва човек, че тя има толкова голяма дъщеря.
— Моля, влезте и вземете участие, мадам — повика я Грубшек. — Сигурно знаете защо съм тук. Ние с Роберто, като разумни хора, се мъчим заедно да уредим тази неприятна работа и ще сме ви много благодарни, ако ни помогнете с нещо като майка на Елвира.
Мисис Касалс влезе, едва пристъпвайки, сякаш с мъка освободила се от някакви въжета, които я задържаха на площадката на стълбището. Тя затвори вратата и се облегна на нея, готова всеки момент да избяга.
— Идвам от името на мистър Стивънс, бащата на младежа — обясни Грубшек. — Доколкото може да бъде обезщетена дъщеря ви за случилото се, той е готов на всичко.
Свела очи, мисис Касалс прошепна нещо по испански на мъжа си.
— Какво казва тя? — попита Грубшек.
— Иска да знае дали синът на мистър Стивънс е съгласен да се ожени за Елвира — преведе Касалс.
По лицето му Грубшек разбра, че той съзнава колко нереалистично е предложението на жена му.
— Страхувам се, че синът на мистър Стивънс още не е дозрял да поеме отговорностите на брака — каза той. — Мистър Стивънс има предвид, както обясних на съпруга ви, да заплати доста солидна сума… освен това може да уреди Роберто на работа и да ви намери евентуално по-хубаво жилище.
— Но ще искате ли от мен нещо в замяна на това, мистър Грубшек? — попита Касалс. Той приближи жена си, хвана я нежно за ръката, отвори вратата, изтика я навън и пак затвори вратата.
— Почти нищо, Роберто. Нищо по-лесно от това. Зад всичко стои някакъв проклет доктор. Не разбирам подбудите му, но предлагам да му кажеш да не си пъха носа във вашите работи. Освен това нека Елвира се откаже от показанията си пред полицията. Това е всичко. Всичко. Нищо повече. — Той разпери ръце като фокусник и се усмихна.