Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Обичахте ли го?
— Намирах го за много забавен.
— Защо точно на него се спряхте? — обади се Валу.
— Вие сте Очите и ушите на фараона — подигравателно се отзова тя. — И знаете, че боговете трябва да са на помощ на оня сърцат служител, който дръзне да пристъпи към дъщерята на великия Пешеду!
— Явно Ипумер не е страдал от подобни скрупули…
— Не само от подобни, а и от никакви. Беше нахален като маймуна. Просто не устоях.
— Баща ви не възрази ли?
— Татко разбра, когато беше вече много късно. Опита се да ме напътства морално, но аз го попитах дали така съветва любимите си хесетки и куртизанки. Вместо да ми отговори, той ме удари с все сила през лицето, сякаш бях някой от свадливите му новобранци. Тогава му казах, че ако си позволи още веднъж същото, ще му спретна публичен скандал и такова унижение, каквото не е и сънувал. После продължих връзката си с Ипумер. Срещахме се понякога, когато слизах до Тива. От време на време ни разрешаваха да излизаме заедно на разходка или до храма…
— Значи не е трудно да се подкупи слугинята ви? — рязко я попита Валу.
— Прислужницата ми не идваше с нас: излизахме само аз и Кией. Не след дълго обаче стана опасно — добави тя бързо. — Затова Ипумер започна да идва нощем. Измъквах се от спалнята и се срещахме из горичките близо до градинския дувар… — тя се усмихна и продължи: — Сигурна съм, че сте открили и най-често посещаваното от нас място.
— Бяхте ли любовници?
— О, да. Ипумер наистина беше чувствен мъж. Сега си мисля, че сигурно по-голямо удоволствие му е доставяла мисълта, че спи с дъщерята на един от най-именитите жители на Тива, отколкото самата дъщеря… — тя издиша шумно и скръсти ръце в скута си. — Да, бях любовница на Ипумер!
Амеротке се запита дали казва истината, защото тонът й беше някак си нехаен, а думите й звучаха някак като заучени.
— А после той ви омръзна, така ли?
— Разбира се. Искам да кажа, че беше доста забавен и галантен, но към края…
— И се снабдихте с отрова. Купихте я за домашни цели, нали? — запита бързо Амеротке.
— Да, трябваше ми за изпиране на петна…
— А за друго? Например по предназначение?
— На този въпрос вече ви отговорих в съда. Но не ви казах цялата истина — направи мигновена пауза тя. — Ипумер стана наистина непоносим и го заплаших, че ако не ме остави на мира, ще се самоубия.
— Защо не споделихте това в съда? — попита я Валу.
— Нямах сериозно намерение да изпълня думата си. Просто исках да го сплаша.
— Аха! Ето защо Ипумер е купил от същата отрова. Така ли?
— Да. Също като в игра: премествах някоя фигура и го оставях на ход.
— Но писарят заболява, а както е безспорно установено — грижливо подбираше думите си Валу, — Ипумер е идвал тук многократно, срещал се е с вас, яли сте и сте пили заедно, след което му е прилошавало…
— А вие откъде знаете, уважаеми главни обвинителю? Ипумер може и сам да е вземал нещо, което е причинявало неразположенията му. Той имаше деликатен стомах и… беше като повечето мъже: постоянно разгонен пръч. Възможно е да е имал и други любовници из Тива, да не говорим за проститутките, танцьорките и хесетките…
— Мислите, че е посещавал и други? — неволно попита Валу.
— И още как!
— А би ли убил някое от момичетата? — намеси се Амеротке. — Смятате ли, че може да е убиец?
— В него живееха двама души. Палеше се лесно и беше раздразнителен, но дълбоко в душата му бе залегнала единствено мисълта за собственото му благополучие.
— А вие? Мислите ли също за благополучието си?
— Премъдри, баща ми е много богат човек. Ипумер хранеше големи надежди за успешен и доходоносен брак.
— Но баща ви научи за кроежите му, нали?
— Просто нямаше как да не разбере: в дом като тукашния слугите са петимни да доносничат срещу възнаграждение. Генерал Пешеду — усмихна се тя язвително — направо побесня. Заплаши, че ще ме пребие, както и че ще бъда замонашена в някой храм.
— А вие как реагирахте?
— Обясних му, че не възразявам.
Амеротке се взря в очите й: Нешрата умееше да се държи резервирано и имаше силна воля. Една дъщеря, изпълнена с възмущение към собствения си баща, без съмнение е била много доволна, когато е успяла така да го нарани и ядоса.