Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Беше след голямата ни победа над хиксосите — започна да обяснява Небамум. — Прогонихме ги от Аварис. Част от тях побягнаха през пустинята, а други успяха да се доберат до бойните си галери и направиха опит да поемат нагоре срещу течението на Нил.
— Тръгнахте ли подир тях? — запита го Амеротке.
— Разбира се. Карнак ни предвождаше в битката. Убихме адмирала им и взехме в плен повечето от капитаните в още една голяма победа. След нея хиксосите изгубиха всякакво желание за нови битки! Явно бяха решили да си обират крушите. Но ако сте прав, господарю, то…
Амеротке отстъпи назад и посочи картините, покриващи стените от пода до тавана.
— Ако съм прав, то можеш да кажеш на Карнак, че той и другарите му са изрисувани тук заедно с убийците си в самото сърце на своя свещен параклис — той се върна до стената. Посочи една нарисувана къща. На стъпалата й не особено старателно бе представен хиксоски воин с мустаци и брада, както и с дълга коса, вързана на гърба му. В едната му ръка имаше кана с вино, а в другата — чаша. На следващата картина хиксосът лежеше проснат на стъпалата, а чашата бе търкулната встрани. Вместо вино от чашата бе изтекла тъмнозелена течност — очевидно отрова.
— Не, никой не бе отровен — заяви Небамум.
— Къде е станало това? — настойчиво попита Амеротке.
— В един укрепен аванпост на хиксосите, недалеч от Втория праг. Генерал Карнак — вирна гордо глава Небамум — го овладя с военна хитрост. Двамата се престорихме на търговци, побягнали от гнета на фараона. Внесохме в лагера подправено с наркотик вино. Хиксоският гарнизон бе много ожаднял: от седмици се бяха свивали в укреплението — посочи той следващото изображение. — За останалото не е трудно да се досетите. Повечето се изпонапиха. Останалите бяха упоени. Преди да разберат какво става, аз и Карнак отворихме портите на укреплението — сви рамене и добави: — И то падна.
Амеротке се запита дали последната история не е разказ за смъртта на Ипумер. После погледна отново сцената с нападението над бойните галери на хиксосите и помисли за генерал Пешеду, който бе излязъл рано сутринта по реката, за да лови риба и да ловува.
Девета глава
Амеротке, Небамум и отчаяно пъплещият след тях Шуфой излязоха от града през Лъвската порта и поеха по главния път: съдията и слугата му към уговорената среща с Валу в Къщата на Златната газела, а Небамум — към дома на Карнак. Докато вървяха, Амеротке рече замислено:
— Подвизите на полка на Сет са толкова многобройни, че сигурно съвпаденията са съвсем случайни. И все пак има известна прилика… — после се обърна рязко към Небамум: — Господарят ти женен ли е?
— Карнак е вдовец — заяви слугата. — Жена му умря от малария преди шест години.
Амеротке отстъпи от пътя, придърпвайки със себе си Шуфой и Небамум, когато две колесници прогърмяха покрай тях в облак прах.
— Генералът е здрав и енергичен мъж — настоя той, когато прахта слегна и тримата продължиха пътя си. — Защо не се е оженил повторно?
— Господарят ми е аскетичен човек — обърса Небамум потта от лицето си. — Вече го видяхте в боя: ето това е слабостта му. Войската е единствената му любов…
— А Пешеду? — продължи да пита Амеротке.
— Мога да ви отговарям само за историята на полка — отвърна слугата. — Но ще ви кажа, че Пешеду умее сам да се грижи за собствените си дела.
Амеротке не възрази срещу отправения му укор. Уклончивият отговор, с който Небамум се измъкна, все пак му подсказа, че Пешеду е потаен и обича да прикрива ходовете си от останалите, особено след гръмналата новина за връзката на дъщеря му с отровения писар. Погледна през рамо: Шуфой бе спрял със снет слънчобран и гледаше по главния път в обратна посока.
— Какво има? — попита го Амеротке, който не видя нищо особено или необичайно. — Шуфой, станало ли е нещо?
Но джуджето само тръсна глава, изкашля се и се изплю. Според водния часовник в храма на Сет беше съвсем малко преди обед. Стигнаха до кръстопът, където широкият друм се разделяше на коловози, а в тях се влизаше през същински навеси от финикови палми, смокинови дървета и висока грапава трева. Небамум им предложи да продължи с тях. Амеротке тъкмо се канеше да му отговори, когато една стрела разцепи със съсък въздуха над главата му. Воинът мигом залегна във високите треви до коловоза. Съдията и Шуфой се погледнаха и почти едновременно се хвърлиха към сянката на едно дърво. В този миг друга стрела се заби в дънера.