Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Разбойници ли са? — пошепна Амеротке.
— Не, твърде близо сме до Тива — възрази Небамум. — Първата стрела бе нацелена в мен — Шуфой изруга. Съдията се изправи. Промеждутъкът между двете стрели говореше, че ги е изпратил един и същ човек. Небамум също подаде глава, но тутакси пак залегна, защото над тревите изсвистя още една стрела. — Чудя се кой е — тихо рече той. — Пантерите от Юга са признати за добри стрелци и вие сигурно ще кажете, че и тази случка е изобразена в картините от Червения параклис…
— Не бива да оставаме повече тук — намеси се Шуфой.
— Стрелецът се цели в мен — отвърна Небамум. — Какво да направя? Дали да побягна… Е, не съм бързоног като газела, но мястото ми е познато. Господарю, това е единственото, което ни остава да направим. Той преследва мен!
Амеротке не успя да възрази, защото воинът в същия момент се изправи и хукна, превит одве. Още стрели изсвистяха във въздуха. Небамум успя да се отдалечи и след малко гърбът му престана да се вижда в шубрака. Съдията се повдигна и зърна нечия фигура, прелитаща като сянка през коловоза надолу по пътя подир набелязаната жертва. Двамата с Шуфой изчакаха още малко, после излязоха пак на пътя и продължиха към срещата с Валу, сякаш нищо не се бе случило.
Очите и ушите на фараона вече ги очакваше в приемната зала на Къщата на Златната газела заедно с двама уплашени писари, които седяха, стиснали кожените си чанти с принадлежностите за писане. Шамбеланът, въвел новодошлите, им предложи да си умият краката и ръцете. После Валу посочи към покрития със стенописи коридор:
— Нешрата е там… Чух за убийството на Руах. Знаете ли нещо повече? — сниши гласа си до шепот той.
— Пешеду върна ли се от реката? — запита Амеротке.
Валу повдигна вежди:
— Не, ама това какво общо има… Нали сме тук заради дъщерята?
— Не, не е така — възрази Амеротке. — Трябва веднага да открием Пешеду. Освен това трябва да разберем дали той е помогнал на Ипумер да дойде в Тива и къде е бил в нощта, когато писарят е бил убит… Между другото видяхте ли се със съпругата на генерала?
Валу тръсна глава:
— Не. Прие ме само Нешрата, Тази млада жена се отличава с изключително самообладание. Обясних й, че идваме да изпълним заповедите на божествената и че е длъжна да отговаря на въпросите ни, сякаш е в съда, но тя дори и не трепна. Явно собствената й чест и тази на семейството й изобщо не я засягат…
Влезе един слуга и обяви:
— Господарката Нешрата е готова да ви приеме.
Амеротке заръча на Шуфой да го чака при писарите и заедно с Валу последва слугата по коридора. Пешеду беше много богат. Красиво изпълнените стенописи в по-голямата си част пресъздаваха ловни сцени вместо подвизите на полка на Сет. Фино изработените мебели бяха инкрустирани с абанос, слонова кост, сребро и злато; в ниши и по лавици бяха наредени скъпи статуетки, малки скулптури и вази. Съдията и обвинителят пристъпиха в просторна стая с колони от кедрово дърво, оцветени в ярки тонове. Нешрата се приближи и ги поздрави. Валу бе прав: тя изглеждаше спокойна и в пълно присъствие на духа. Беше облечена в искрящо бяла рокля без ръкави, на врата си имаше златен медальон, а гривните й бяха със семпла украса. Красиво гримиралото й лице бе невъзмутимо, а погледът — спокоен и сдържан. Жена с непреклонна воля, помисли си Амеротке. Нешрата не изглеждаше ни най-малко объркана; тя посочи трите стола в средата на стаята. После седна на мястото си и отпрати с жест слугата.
— Възразявате ли да ви зададем няколко въпроса? — попита Валу.
— Защо да възразявам? — присвиха се тъмните очи на девойката. — Очаквах го.
— Очаквали сте го?
— Ами да… Божествената едва ли е останала особено доволна от унижението, на което е бил подложен в съда един от генералите, радвал се винаги на върховна благосклонност от нейна страна. Впрочем този разпит би трябвало да се проведе в съда и в присъствието на адвокат Меретел.
— Може и това да стане — почти се озъби Валу. — Все пак не бива да забравяме, че смъртта на Ипумер прикрива други важни събития, като например убийствата на другарите на баща ви по оръжие…
— Да, наистина — прозвуча спокойният й отговор. — А Пантерите от Юга не бива да бъдат притеснявани с незначителни дела… — и тя погледна към Амеротке: — Вие сте върховен съдия, кажете ми, не е ли редно адвокатът ми Меретел да присъства?